Ден седми - тичане и размисъл

Утринта ме събужда в девет. Както и хазайката която се интересува живо дали не съм за къснял за моите задачи за дена. "Какво?"
- Ами нали щеше за тока ... и дето Жана каза за осем часа ...
- ???
- За опашката дето се реди за документа ...
Аха, за смяната на личната карта. "Ок, не се притеснявай, първо ще пием кафе!"
Иначе е изпрала вчера двете ми тениски, черната пускала черна вода, ше се изцапам. Успокоявам я, че не ме цапа. М-м-м, руска салатка с кафе! Хазайката мърмори нещо, че вечерта се е била объркала, казвам и че се случва, но да не спи следобед. Преглеждам си бележките (от Жана) и задрасквам няколко. После решавам че ще се пререгистрирам на Иречек, така и така нямам нищо на Витошка. Попълвам си необходимите документи на място и тръгвам за Красно село. В кметството ми трябват десет минути и пет лева за да получа документа, след което се насочвам към шесто районно - ще ставам шестак!
Опашката леко ме сепва, по-точно те са две - едната е за получаване, другата (по-широката) е за подаване на документите. За голям късмет, идиотската ситуация да ставаш в пет за да си вземеш бележка, с която следващия ден да се наредиш на опашката за подаване на документите, е ПРЕМАХНАТА!

Yessss! Един час на студенко е достатъчен за да влезем. Надписа на тоалетната гласи: "Ползването забранено!" Добре че сутринта имаше вода. Минаваме, вземаме си формуляра от гише# 1, после ги попълваме настрана, плащам 39 лева за бърза услуга от три дена, след което минавам на фотото. Готово! На трети мога да си взема личната карта.

Вземам трамвая обратно и слизам на бившата П. Берон, сега улица ...не знам коя, започва с Н .... Търся Енергото. То е отдясно на Балкантон, всъщност било си винаги там. За всеки случай вземам две бележки (и тук е излязла модата да се взема бележка за чакане в зависимост от вида на услугата) - една за частно лице и друра за фирма. Искам да попитам дали нещо не е останало на мое име и от апартамента и от фирмата, та да ме натоварят с някоя неплатена фактура. И да питам за депозита ми за кафенето от 1992 година. За моя радост нищо не се води на мое име. За сметка на това, няма и следа от фирмата "П и П" в компютъра. Партидата ми се води вече на друга фирма (тази с моя електромер, явно), и те дали 38 лева ... "Ама колко са депозитите?" - пита аз - " майче бяха няколстотин лева ..."
- Е, ама то се делиха толкова пъти оттогава!
Аха, еми ако става дума за 38 лева майче няма да търся повече Булстат или нещо такова. Още повече, че аз не успях да намеря нищо повече като документи в къщи, а и Жана не можа да намери нищо в мазето ни в Монреал.

Бързам да се върна до в къщи, защото междувременно сестрата на Валя ми звънна на телефона и ми каза че можем да се срещнем в града за да и предам пакетчето. Определям и среща в три пред Съдебната палата. От Пирогов не виждам трамвай до Красно села и тръгвам пеша. Първата петица ме застига чак на Македония (не съм сигурен това ли е сега името на площада), но в три съм на срещата. Бъбрим десетина минути и тръгвам покрай Детмаг към бившето американско посолство. Детмаг всъщност няма, маркови магазини за дрехи и алкохол ("Будь всегдааа будет солнце!" ...) Интерпред също. Сещам се че няма и мириканско посолство, поемам по Леге край община Триадица. После криввам към градската картинна галерия, но се оказва че тя е в почивен ден всеки понеделник.
В градинката едно младо момиче иска да ме пита нещо много важно. Оказва се че това е дали имам един или два излишни лева. Светкавично преценявам обстановката и отричам. Тя любезно благодари и продължава по пътеката. Питам се дали не е направена от нея. Забавям се и я снимам отдалеч.



В този момент забелязвам, че тя спира следващия човек ... Дано не се боцка!
Обикалям по площад Славейков и гледам сергиите с книги. Нищо не ми закача погледа, а и аз нямам нищо наум. После се сещам че офиса на Галя М. е иманно там в пресечката и се насочвам натам. Оказва се че тя е в офиса си и я изненадвам страхотно. В същия момент тя чете SMS-а от Васо, който и пише че съм в София. Ха!
Пием кафе и бъбрим. В един момент телефонът звъни - Митьо Коларов от Торонто! Ега-ти съвпаденията! Разделяме се, като аз я успокоявам че и Юлий ще я посети след около месец ;-) . И че може да си организираме една среща наскоро.

После тръгвам по Раковска към къщи. Минавам пре маалата и свирвам на Мезо (пътя ми минава под прозореца му, сори!). Резултатът е една гроздова на една бира за мен в гаража на Ицо. Всичкото взема не повече от трийсетина минути, после поемам отново по Пенчо Славейков. Решавам да взема кебапчета от Пирогов (е, от кебапчийницата срещу) и вземам шест за в къщи. После и руска салата и кьопооолу от Ами Буе. Зa всеки случай и един Мавруд Mezzek,от оня дето пихме у Лада и Мишо.
Хазайката гледа телевизия и явно ме чака, не е вечеряла. Не отказва нито кебапчета, нито руска, нито мавруд. Е, отказа кьопоолуто, но ще го преживея и изям самостоятелно. После ядем по вафла Боровец и отиваме да гледаме Еди Мърфи в Бевърли Хилс Коп, а аз се опитвам и да пиша настоящите редове. В 23:30 тя се хоризонтира, аз слизам до офиса да пусна блога си от снощи и днес, че не остана време.
Лека нощ и до утре!


- Posted using BlogPress from my iPad

Ден шести - днес е денят на Мезо

Ставам в девет. Има вода. Нещата се очертават положително. След душа вземам кафето си с руска салата. След това започвам да приготвям съставките за гозбата - лук, чесън, копър, настъргвам един домат и половин морков. Хазайката се връща от пазар с торбичка замразен грах- явно не и е харесал този в консервната кутия която бях купил предишния ден. Ок. Докато аз запържвам бутчетата в мазнина Данчето отива да провери дали програмата за телевизията от списанието отговаря на действителността. Всичко къкри леко и ще стане готово до 45 минути.

11:10, Васо още не се е обадил. Смятам да почакам още половин час и след това да отскоча до маалата, там ще мога да ударя едно шкембе в гаража на Ицо.
Минавам да пусна тотото, че джакпот-ът е набъбнал на 4.5 милиона. Там срещам Пешо Фурнаджиев, който също си опитва късмета. Продължавам по Хр. Ботев до Бистрица кадето искам да открия заведението "Кара Иван" препоръчано от Боби. В пресечката има няколко картинни галерии, две от тях са не художник с име Михаил
Камберов. Приказлив тип, има златни грамоти от изложения в Брюксел, напомня ми силно Ангелчето.
Намирам му сайта : http://www.kamberov.com/index.php?lang=bg&p=cv
Ще видите там картините му, интересни са.






Има и една глава от бронз на някакъв местен вехтошар, иначе завършил филисив от класа на проф. славов, казвал се Тони, баща му бил фабрикант. Решавам че Боби няма начин да не го познава (махалата!) и искам разрешение за снимка. Г-н Камберов отначало се колебае, но като разбира че не съм местен "х-артист леяр" който ще му "открадне" произведението, се съгласява. Ето го Тони, темата е била "Съвременния човек" :







Ресторантът е готин, настанявам се в градината.







Поръчвам спаначена палачинка със заушени зеленчуци и сос синио сирене, марданозени кюфтенца с кисело мляко с чесън и задушени картофки с копър.



















Всичко това придружено от една Каменица. След двайсет минути ядене разбирам че съм се надценил, но известно е че окото е лакомо! Остава малко от картофките, за "фасон".

Обратно по пътя намирам за Мезо една пластика (керамика) със зодията му - водолей. Собственикът на галерията за подаръци - Попов!







Смятам да отида да почина преди партито, че ще се бушува! Пеньо ще ме чака пред тях 17:30 - 17:45 часа.

Купонът в една пицария в Младост минава по план: мезета, салати, ракия в канички, водка и Джони в бутилки. Мацките НЕ са голи :( Накрая се сервират пици "Мезедур" - на името на рожденника. Правим снимки, шеги и закачки. Цялата маала е събрана, барабар с щерката на Папето Яна- голям сладур! Малкият Вальо - големият син на Вальока - идва да ни вземе към 23:15 да ни отведе. Междувременно, хазайката ми звъни към 22:00 да ме пита къде съм и кога ще се върна, както и какво да прави, че не знаела ... Пълен шаш! Казвам и да взвмв една кърпа ... И че си идвам скоро ...
Вече около "офиса" звъня на Жана за последните новини, но тя не отговаря и и оставям кратък месаж за последните събития.

В къщи Данчето се суче насам- натам и се вайка че е тъмни навън. Ами тъмно ще е, казвам и аз, нали е посред нощ. Майче спането следобед не води до добри резултат, тя си мисли че е понеделник сутринта ... Казвам и какво е положението, но май не ми хваща вяра, иска да гледа телевизия. След категоричния ми отказ и заплахата, че ще отида на хотел ако не мога да спя, и то веднага, тя кандисва да гледа снимки от албумите си ... Налага се и аз да изгледам един албум ...
Айде лека нощ! Утре в пет ... На въртележките!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Из София

Ден пети - малко рахат

Първо събуждане в осем часа. Тихо е. Решавам че нищо не ме гони и се донагласям в завивката. Събуждам се пак към девет, усещам отварянето на холската врата, хазайката търси нещо. Решавам че ще се става, което и правя. Ех, има вода! Кратък душ за да не изпотя стените на банята. След това отивам да си приготвя кафето в кухнята, Данчето вече е изпила нейното и закусила с овесени ядки. Тече програма Хоризонт, в журналистическата колегия цари силно вълнение от събитията в Египет. Положението е напрегнато!

Силно обезпокоен от тъй създалата се ситуация, решавам че ще сготвя леща. Питам Данчето дали иска да готви тя, но тя ми отстъпва правото - бил мой ред. Донася ми и пакетчето с леща - български етикет, но там пише : производител - Канада. Ха! Не знаех че Канада е производител и износител на леща. Може и да е истина, трябва да проверя. Глава лук, половин червена чушка, морков, сушена целина, две скалидки чесън, чубрица, сол, зехтин. След около час лещата е готова, мисля че е станала екстра (на два пъти добавях завряла вода от микроуейва, за да стане по-рядка - Данчето я обича така).

Чакайки преглеждаме фактурите за ток, отопление, вода и телефон. Хазайката се вълнува дали парите за телефона ще се удържат автоматично от банката. Има писмено потвърждение от ДСК-то, но им няма вяра. За останалите фактури няма съмнение, парите се вземат редовно по разплащателната сметка.
Прави впечатление, че на фактурата от Vivacom (телефона) няма данни за получените плащания за предишния месец и баланс. Дават ти просто какво им дължиш за месеца, но дали ин висиш нещо или си наддал - няма никаква информация. Единствената фактура с баланс до момента е за тока, сигурно защото фирмата CEZ не е българска (със стандартното извинение да не се притесняваме за отбелязано закъснение, ако междувременно сме платили каквото трябва). Междувременно се свързваме с Нели. И тя не знае дали пък не сме наддали в плащанията около посещението на Жана, но обещава че ще провери скоро.
Отоплението за декември е 136 кинта, нищо че апартамента е бил празен и парното на "1". Обаждам се на Васо за малко повече инфо. Оказва се че всъщност от топлофикацията минават един или два пъти годишно, когато замерват показанията на малките уредчета лепнати на радиаторите. После теглят чертата и уравняват предварително естимираните разходи за месеците въз основа на квадратура и предишни показания. Успокоявам се. Васо казва че макар и да е преподавал Топлотехника в Техническия, фактурите на Топлофикация представляват един неразрешим ребус за него. Успокоявам се още повече. Все пак бях открил две - три познати неща, като средномесечна външна температура, денградуси съгласно Приложение към член 61, прогнозен дял за имота и други полезни данни. Сега ще сляза до офиса (кафето :-) ) и ще се опитам да проверя по интернет дали плащанията за всички фактури са направени както трябва - Данчето казва че един съсед от третия или петия етаж така проверявал и и казвал дали всичко е наред. Че ние да не се храним с въглища!

Проверявам фактурите по интернет, само с топлофикацията връзката куца, сървера се откачал като се за качал ... така и очаквах. Явни мошеници.

Подготвям се за утрешното готвене. Решил съм да спретна пиле с грах. Провеждам и два-три Skype-разговора: с Жана, с Марин-Батката, с Лада и Мишо. Тествам и видео-комуникацията с iPhone и се оказва задоволителна. После говорим с Васко и той казва че ще мине да ме вземе към 18:30 и ще идем у тях да се "сблъскаме" леко и да се наговорим, Мимчето ще ни чака. Смятам след това да се прибера с автобуса, ще видя кой номер иде от там, мисля че е 604.
Релсите по Витошка са на изчезване, в момента се разкопава кръстовката с "Патриарх Ефтимий". За съжаление времето не е много подходящо за разходки пеша, "канадката" е задължителна.

Васко идва към седем часа и отиваме у тях. посрещат ме Мария, Недялко и Яна, приятелката на Неди.



А, и кучката която ме облайва интензивно, но се успокоява сравнително бързо.



Срещата минава на домашна гроздова с кисела туршийка, чеснова майонеза по испански, пушено сирене, панирано еленско филе с беле и червени вина, накрая специална Metaxa - бутилка 4441/5000. М-м-м!






А това е бутилката (празна вече от миналата седмица) шампанско "Armand de Brignac - Cuvée Brut" - http://www.plus-de-bulles.com/armand-de-brignac.html - която Васко е получил от фирмата по случай юбилея си и за безупречната си работа. Казват че е най-доброто в света! Само 266€ плюс транспорта на сайта.

Правим и една конферентна Skype връзка със Снежанка по телефона, после Васко говори и с майка ми, разменят спомени.

Има предложение да остана да спя на място, но предпочитам да се прибера в къщи (чакаме и готвене на пиле с грах сутринта), така че викаме едно такси и към един сутринта съм вече хоризонтиран. Васко е обещал на другата сутрин да се обади да отидем на едно шкембе, заспивам с мисълта за това приятно изживяване.

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:В къщи

Ден четвърти - За вярата в утрешния ден

Сега се уверявам в силата на вярата в утрешния ден. Цяла нощ стискане на палци и - в девет и половина сутринта проверявам - водата тече! Радост! Аз бидейки песимист в оптимизма си се изкъпах вечерта за да не се разочаровам отново сутринта и спах "като" къпан. Хазайката пък изчака сутринта за всеки случай и със свито сърце, да ни би да и изиграят някой номер от Софийска вода, проведе акцията бързо и съсредоточено. Честито на печелившите!

Към 10:30 слагам най после боба, който кисне вече втори ден. Добавям всички необходими подправки и зеленчуци и той почва да къкри. След това отвивам всички крушки от холския полилей, свалям стъклените глобуси и давам задача на хазайката да ги измие. Аз свалям остатъците от счупените крушки и заминавам за железарията. Решил съм да поставя навсякъде спестяващи енергията крушки. Намирам такива по 14 вата светеши като 65 вата, които ми пасват. Шест лева парчето.








За начало вземам седем броя, пет за хола и две за коридора. Връщам се и ги инсталирам. Чудно! Хазайката обаче сочи и спалнята, а и една в банята е изгоряла ... Връшам се отново в железарията. Продавачката - моя позната от 2005 година, когато ми продаде клозетното казанче което инсталирах с голи ръце и джобно ножче - явно ми се зарадва виждайки ме, но все пак попита дали всичко е наред.
- Още осем ми трябват" - викам аз.
- Готово, ама има само три от 14 вата ...
- дай ми ги, и три от 18 вата, останалите две - 11 вата.
Аиде пак обратно. Отвивам, мия, завивам инсталирам, пробвам ... Светят екстра. Само в спалнятя ня една от фасунките я няма металната вложка и не може да се завие крушката, явно затова досега бяха само две.








Айде за трети път в железарията за една фасунка. Радост в очите на продавачката : Здравей, ти ще ми направиш оборота днес! - Абе само за една фасунка съм, надявам се за последно за днес ...

Така около три часа и сто лева по късно апартамента свети. Оставих само една стара крушка в тоалетната. От една страна не свети дълго време, от друга нека там поне да се чувствам по старому.

Вероятно София е единственият град, където тротоарите на улиците се почистват от снега и/или леда ръчно. Действащата форма е бригадната организация на труда. Екип от 5 - 10 повече и по-малко мургави труженици ентусиазирано тропат-насичат кората, останалите стържат и изгребват настрана. Е, и почиват отвреме-навреме.












Сашко ми се обади, имаме покана от Лада и Мишо за вечерта. Ще се чуем привечер за да се организираме за отиването заедно. Аз успях сутринта да се свържа с Роси и да отложа съботното патуване за Бургас, ще присъсътвам на рождениа ден на Мезо в неделя. Петьо е потънал в поредното съвещание за деня.

А сега да събудим монреалската труденичка по skype-то, че стана осем часа тамошно време, и да ида до зона Б-5 да потърся Софийската вода.

Труженичката спеше още, дано не е легнала след разговора ни ;)

В бюрото на Софийската вода попадам на симпатична, и което е по-важно - работлива служителка. Отначало нещата потръгват сравнително лесно. Тя остава искренно учудена че новите собственици са тъй стриктни в плащането на водата при положение че партидата се води все още на мое име, но се съгласява с мен че е логично да я прехвърля на новата собственичка Вера. Аз попълвам заявление за прехвърляне на собствеността срещу 10.44 лева. Дотук добре, но искам да знам дали и кафенето се води на мене или се прехвърла с това заявление, което хвърля служителката в пълно недоумение. Нищо друго не ми се води по документи, нито пък на "П&П". Самата Вера е купила нещо друго през 2005, но нищо от 1997 година от моя нотариален акт не е в компютъра. В течение на около два часа жената се труди искренно, влиза и в архивите - нищо. В края на краищата имам изходен номер за заявлението за апартамента и и казвам че ще проверя дали имам някаква "сламка" от 1992 година, която бих могъл да и покажа за нейно улеснение, но във всеки случай в настоящата ситуация няма шанс да ме натоварят с неплатена сметка.

Пътьом обратно проверявам за обратната разписка от Букурещ, но още я няма, ще проверя в понеделник.
После сядам в Costa Café в София мол (еспресото е добро и интернета бърз) и плащам телефона на майка ми по интернет. Така де, поне една полза от новите технологии :) в ежедневието ни!

Прибирам се навреме в къщи за да се проблека и подготвя за гостуването у Лада и Мишо. Сашко минава към 19:15 да ме вземе с колата и след двайсетина минути сме у тях. Радостна среща и прегръдки, масата е сложена, мезета, ракийки и "лимоната" ...



Лада е проготвила печено пиле - парчета мариновани с лимон и с парчета бяло сирене, всичкото това запечено на фурна.



Деликатесът е придружен с прекрасни вина от южна България (полска фирма!).



Откарваме до 1:30 след полунощ, след което Сашо ме докарва в къщи.
Лека нощ.

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Сладкарницата

Ден трети - СУША!

Отново е 6:55. Този път е алармата на някаква кола, след 3-4 минути спира. Чудя се дали не трябва да ставам, но е тихо и решавам да опитам шанса си да поспя още. Успявам, yess! Излюпвам се към девет предвкусвайки удоволствието от душа, да ама ... не! Оказва се че пак са спрели водата от рано сутринта. Хазайката е с шапка, май е излизала за вестника с програмата. Човек не може да си изплакне очите, камо ли да се изпишка ... Решавам да ида до шкембеджийницата, та покрай леката закуска поне да проверя чистотата на санитарното, ама ... не сам съобразил че и там няма да има вода. Ужас! Занасям пет зелени ябълки в къщи и с лек кавалерийски тръс се понасям към Баба Неделя кадео е срещата с маалата, но най-вече заветното WC. Там заварвам Пеньо да слиза от колата си, подранил е с 5-10 мин като мен, ама аз имам извинителни причини .... О-о-о-ох!! Кеф...
Идват и другите- фон Папен и Анто, а към края къ 12 часа се появява и Мезо- тъкмо навреме да оправи сметката на компанията, за негов най- голям ужас ;) ха - ха! Мезо ще има рожден ден в неделя, така че май ще отложа пътуването си за Бургас за по-късно, кофти ще е да отсъствам от купона!






Отивам да занеса армагана на Ники Тошев за чичо му, и тъкмо навреме - чичото май е събудил Николай рано и той се обажда в София по телефона тъкмо когато аз съм там и приказваме сас съпругата и дъщерята на чичото. Самият той отсъсътва, бил на някаква среща с обяд. Междувременно посещавам и онова място ... Щастливи хора!

Навръщане сядам пак в маалата в гаража на Ицо. Шкембе, панирани чушки и шише светло шуменско с една питка сас сирене (пукавица някаква) - десет кинта с бакшиша от лев и двайсет. Мезо минава бързайки, ще ходи да урежда пицарията в Младост където ще е купона в неделя.

Малко кръгче по Ф. Нансен и после по Витошка до Съдебната палата, Алабинска и към Пирогов. По телефона проверявам. Още няма вода ... Един от сините яки, дето гледа копаещите, казва че е възможно вечерта да има отново вода, както снощи, но не гарантира. И после, някои от следващите дни пак ще се спира за работа. Абе хубаво бях решил да изчезна за няколко дни, ама се чувствам някак си неудобно да напусна кораба ...

Сядам да пиша тези редове в скадкарницата и wi-fi срещу тъщата на толумбичка с кафе, за да имам очи да им проверя онова място. Уви, и тук нама вода! Ще се опитам да устискам до довечера.
Боже, защо дойдох!





Прибирам се да установя че още сме на сухо. Не се трае, ще се облекча в градинката, слава- богу стана тъмно. Лошото е щъкат бая кучкарки насам- натам, някои и без кучета... Страхме е да не ме вземат за ексхибиционист и да ме подгонят докато се облекчавам ;) ... Ура-а-а-а! Работат е свършена! По този повод купувам от Иречек бутилка Асеновградски Мавруд и опаковка бабек за мезе.
Сестрата на Валя се оказва бизи тези дни и се уговаряме да се чуем в неделя сутрин за допълнителни уговорки.
Папето се обади да ме покани на баня. Отказвам зесега но уговорката остава, ако се наложи. Папето е на нова работа - пазач на училището в Драгалевци, в момента заради грипната ваканция в отпуск, но все пак е на държавна работа!
Обажда се и Анто да ме покани за същото, предлага да дойде и да ме отведе с колата до тях. Отново отказвам, той настоява да се чуем сутринта отново. ОК, ще се чуем, обещавам му, предупреждавам го че ако му позвънят на вратата през нощта, може и да съм аз :(

20:30 часа - Yess! Потече!! Сега кое по- напред ... Хазяйката се разшетва, дори добива кураж да похапне и да вземе чаша Мавруд.

Животът става хубав, за известно време ...
- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Сладкарницата на Иречек

Ден втори - сблъсък с действителността

4:45 сутринта. Шврък-брък за почна и понамаля към 5:35, после лампите светнаха, скръ-ъ-ц - трак - блъс ... Опитвам се да заспя ... Като че ли успявам на няколко пъти за по десетина минути ... По едно време - скръц - Орлине, водата спряла! ... Е, ами да спим! - ще ми се да кажа, но ме мързи... "Ами ти ще ставаш ли, че телевизията започва, има "Здравей България!"... - Асти! Каква България, к'ви пет лева! В седем часа се спи, не се гледа телевизия!... Май не сме на едно мнение. След петнайсет минути решавам че няма да може да се спи, пък нали и Америка принадлежеше на ранобудните... Ставам, няма вода ни за душ, ни за някакви други хигиенни нужди. Пак ми иде на ум че съм объркал посоката на пътешествието си. Оправям леглото, сядам по пижама на дивана и пускам "Здравей България!" за голяма радост на хазайката. Разтревожени гражданки и граждани задават най- различни въпроси, водещият Саръиванов си придава важност и току отреже някой... Прави впечатление приповдигнатия тон напитащите и употребата на шаблонни изрази, както и вопиющата нужда да се извинят за това че ще зададат въпроса си и ще ощетят с това ценното време на водещия... Други, не се разбира за какво са се обадили.

Абе много работни сме станали! Болшинството на магазините отварят в 9:00 (ако отворят). Добре, ама шкембеджийницата на Пирогов да отваря в 9 часа - това не мога да преживея! Ами нали човек трябва да закуси преди да отиде на работа!? Явно процеса е обратен - отиваш на работа, след това излизаш да закусиш.
През прозореца бях видял вечерта, че срещу 1.80 лева имаш избор между шкембе, супа топче(та) и таратор (бррр, зимна закуска - таратор), а срещу 1.40 лева - боб чорба. Да, ама не! Сутринта се сблъсках с работното време и се отказах. Мекици също нямаше на спирката на Г. Софийски. Сгънах една прекрасна топла "мазутка", взех и две бозички за в къщи. Оказа се че пием "състав: вода, пшеница, подсладители Е950, Е951, Е952 и Е954 и източник на фенилаланин". Предупредих ви!

Краят на ул. В. Григорович е наводнена с гореща вода. Двама добре опаковани служители се щурат и чака да дойдат от "Софийска вода" за да спрат кранчето, за да започнат ремонт. Май няма да имаме скоро ни топла, ни студена вода ... Привижда ми се хотелска стая с течаща вода ...

Изпращам хазайката по направление плод-зеленчука за да не стои без работа, пък и няма боб - заявявам че ще готвя боб. 10 часа е. Аз ще излизам да изпращам документите, после ще пообиколя и ще се прибера, след 16 часа има среща с леля Руми, ще и отида на гости.
Така, документите са предадени. Потвърждението ще е готово в понеделник.

Пиейки еспрессо в Мол- а София в зона Б-5 се свързвам със Сандьо. Уговаряме си среща за 13 часа в другия мол. Успявам да стигна до там с трамвай 6, друго няма.
Срещата е екстра. Събуждаме дори Снежанка по Скайп, ще работи повече. После със Сандьо отиваме в офиса му кадето той ми дава една служебна Сим-карта за телефона. Ето как паркира той (твърди че табелите са фейк)



После обядваме в един комшийски ресторант и той ме отвжда до спирката след Плиска.

У леля Руми предавам поздравите от Мама с малкия и подарък - машинката за масажи - и пием кафе със сладки. Тодораки идва и ме отвежда в една квартална кръчма, където пиейки по две 63 и дегустираме печени чушки (у-хааааа), кйопоолу, шкембе на фурна и зимна туршия, после по една черна софийска бира. Изпросвам си и една чаша ( не искат да ми я продадат).

На път за в къщи вземам от Иречек 0.175 кг луканка Маджаров по 24.28 лв/кг, кашкавал, банани и фафли от пет. И червено вино NoMan's Land. Много добра комбина от мерло и каберне совиньон 2009. Мммммммм.....
24:30, лека нощ, утре имам среща в 10 сутринта в маалата с маалата, говорих с Вальока, може и да, е изненада.
Много е вероятно в събота сутринта да пътувам за Бургас с Петьо и Росето, обадих им се тази вечер, бяха в София. Ако стане така, може да комбинирам връщането със Севлиево, не знам още. Чух се също така с Лобошки и Мишо Стойчев по телефона, ще се разберем кога ще се видим.

En passant, мобилния ми телефон (благодарение на Сашко Проданов!) е 088-728-2233.
Thanks buddy!!

P.S. Пощата на Руски паметник е разбита ( буквално) , трябва да търся друга за Манучето ...


- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден първи - Заминаване за БГ

След около осем часа пътуване пристигнахме в Мюнхен. Пътуването мина нормално, аперитив - скоч за мен, водка он д'рокс за Данчето.









После вечерката - телешко за мен, вегетариански тортелини за спътничката. С червено вино и съответно ябълков сок. Дижестива е коняк и Бейлис... бил много хубав! :)

За голямо мое учудване в Мюнхен (около летището) има сняг. Очаквах че няма, но все пак е около -2 градуса. След нов чекинг на влизане в аерогарата, намираме заветното заведение с местна бира! Половин литър баварка за 2.30€. Ябълковия сок е 2.80€. Резултатът е 2:1 за мен. Данчето преглежда местната преса в търсене на клюки,









докато аз списвам блог-а.

Васко почти ни чакаше на аерогарата. Тъкмо го набрах на телефона и го питах каде е и той цъфна пред ме в цялото си великолепие - добре подстригана бяла брада и добре поддържано коремче ;). Натовари ни на един голям мерцедес и се втурна към Пирогов. По пътя приказвахме за най-различни неща. Разбрахме се да се чуем в следващите дни за да си насрочим среща.

Цеца ни посрещна с поръчаната от мен баница, която въпреки мургавия си цвят се оказа чудесна! Беше останала малко повече във фурната, но това не се беше отразило на вкуса и. Аз пък слязох до "братоците" и взех две кисели млека Елена - 2% по 400 гр. (85 ст. всяко) Хубаво е!

Към 22:30 въпреки Иван и Андрей се понесохме към царството на сънищата. Доста плоско ми се стори, опитват се да предизвикат интерес със сексуално насочени шеги и закачки и на гърба на ББ.