Ден двадасет и първи - обратно в къщи

Въй-фона ме буди в седем. По войнишки в банята и айде - последната порция руска салата с черно кафе. Хазайката вече е подготвила чинията с размразен през нощта боб от последното ми готвене, и се кани да добави и едно кюфтенце.
- Сега и салатката ще направя.
- Ама не е ли много рано? Ще изсъхне - казвам аз.
- А-а-а ... Усмихва се тя, и запретва ръкави.

Аз правя последен преглед на багажа. Тъщата ме подсеща и за една бирена чаша, която си бях изпросил от една кръчма, та я мушкам в ръчната чанта. На едно старо кантарче меря багажа; големият куфар ми се струва над нормата и вадя коженото яке и едни обувки, сега е вече наред. Пиша малко от вчерашния блог за да убия времето, а и имам да наваксвам с писането. Явно днешния ще го пуска от Монреал, защото е рано да го завършвам, а на летището няма фрий интернет.

В 9:35 започвам да се приготвям и изкарвам багажите до асансьора. Тъщата казва че ще ме придружи до улицата, явно иска да е сигурна че ще замина ... ;-)

Ладето идва с десетина минути закъснение, защото има задръствания, нищо че не е час-пик. На определени места, например около строителния техникум, задръстванията са постоянни.
Пробиваме пътя си по Солунска, където Лада показва завидни навигаторски качества и по няколко тайни пресечни улици (майче "6-ти Септември"), излизаме зад "опашката на коня" срещу Народното Събрание. После е вече по-лесно и съвсем навреме сме на летището. Ладето ми подарява мартеници за нас, децата и за къщата.
Да сме живи и здрави и до нови срещи.

Мерси мили приятели!
Мерси на всички с които се срещнах тези три седмици, и с които преживях незабравими моменти.

До нови срещи по света!

Орлин

P.S. На бира и геврече (noblesse oblige!) в бирарията на мюнхенското летище, очаквайки връзката на полета за Монтреал, опитвам да кача този блог, но връзката, макар и не кодирана, е платена. До довечера!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София - Munchen - Montréal

Ден двадесети - завръщаме в София

Ставам в седем. Душ, черно кафе и домашна баница, тоз път приготвена от Детелин предишния ден вечерта.
Към осем потегляме. Пристигаме десетина минути преди часа на спирката, и ето че автобусът се задава, подранил е и той. Разделяме се с прегръдки и целувки и обещания за скорошна среща. Дано!

Пристигам навреме в София и решавам да мина първо през къщи за да оставя пътната си чанта, след което ще отида у Сашко. Тъщата шета в къщи, телевизията тече, иде и времето за обяд и аз я оставям да похапва салатка и заминавам към хотел Хемус.

Намирам адресалесно. Блокът на Сашо се гуши между няколко високи сгради и отначало не се вижда откъм Черни връх, но той ми го е показал вече веднъж и работста е лесна.
Домакинът ме посреща на вратата, около него кипи готварски труд. Сандьо е сложил едни свински котлетки с бира, гъби и моркови в йенска тенджера във фурната, до нея друга в която се задушават картофки. Разговаряйки, той приготвя една зелена салатка и сядаме на домашна гроздова. Масата е отрупана и с други салати, мезета и луканки. Пием и по една прекрасна италианска гроздова, след което минаваме на бяло вино с основното ядене. Страхотно е, препоръчвам на Сашо да отвори и заведение.








По едно време се появява и Андрей. Той е обиколил три бара миналата нощ и тази сутрин наваксва съня. Минава и майката на Бисето да остави едни печени пълнени чушки, та се виждам и с нея.

Около пет часа си тръгвам, защото ме чака оправяне на багаж и спокойна вечер с наспиване преди тръгването ми на следващата сутрин.

Пътьом минавам в магазина на Абоба и закупувам две шишета Плиска 7 звезди за студените монреалски вечери. За последно вземам и руска салата и салата Снежанка, последната е много ценена от хазайката. Минавам и през шкембеджийницата на Пирогов за обещаните кебапчета, но тя е затворена - в събота и неделя работят до 16:30 часа. Прибирам се.
- Ами са кебапчетата? - пита тъщата.
- Затворено е - отвръщам виновно аз.
- А-а-а ... Е нали щяхме да ядем кебапчета ...
Обещавам да отида да потърся на друго място, ама май не хващам много вяра.
Оправям багажа за около десет минути, скачам в обувките и излизам. Отивам на Дървеното. Поръчвам пет кюфтенца, скарата е по поръчка и чакам петнадесетина минути за да получа кутийка излъчваща вкусна миризма. Връщам се и гордо размахвам кутийката.
- Е, добре, ще хапнем, значи ...
- Бира?
- А, не ... Е добре, ама малко!
Пълен съм от обяда у Сашко, но все пак хапвам едно кюфте с гарнитура руска салата и Снежанка. Шуменското пиво идва таман!
Междувременно се обаждат Петьо и Росето от Бургас да ми пожелаят приятно пътуване и до нови срещи и много поздрави за Жанчето.
Обажда се и Ладето. Мишо е на командировка в Бургаския вилает и Варна за два дена. Лада ми предлага да ме откара до летището на следващата сутрин, което аз приемам със силни угризения на съвестта, защото не искам са я притеснявам излишно. Но тя настоява, а това е и повод да се видим за последно за това пътуване. ОК!
Това ще е и най-лесния начин да върна SIM картата на Сашо. Мислех да му я върна днес като ходих на обяд, но забравих телефона в якето с което се върнах от Севлиево...
Уговаряме се 9:45 сутринта, смятам че ако съм в 10:30 на летището ще съм навреме, полетът е за 12:45.

След малко хазайката ме пита за това в колко ще ме вземат сутринта за летището.
- Всичко е ОК! - отвръщам аз - Милата! Тревожи се за мен.
- А-а-а, значи за Изаурка ще съм навреме, тя минава в дванайсет и половина .....

Полягам демонстративно на диванчето, защото перспективата е да се гледа един американски филм. След петнадесетина минути се взема решение за лягане и загасяме телевизора и лампите.

Лека нощ София, лека нощ за последно от това пътуване!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Севлиево - София

Ден деветнадесети - Крушовския баир

Ставам към осем и половина. След душа следва черно кафе и домашна баница. Томата отива да храни Мая и Татяна и аз го следвам за да направя снимки. Пада голям смях, защото теленцето Татяна е за пръв път навън, което предизвиква пристъпи на радост, тя скача, тича и квърля "къчове" наляво и надясно. А правя снимки и кратко филмче, предполагам че Диана и Марина ще се смеят на воля.






След това излизаме с Томата и Детелин с колата, отиваме на Крушовския баир срещу Севлиево. Искам да видя най-после къде се намира парцела, който търсихме с Томата четири години по-рано. Намираме мястото по големия камък, който се намира горе-долу в средата на горната част на парцела, последният е между камъка и долния път - около стотина метра. Самият терен е терасиран навремето, има десетина бора, вероятно за заддържане на терена, и безброй драки и храсти които правят терена непроходим.



Правя снимки и GPS бележка, за да видя по-късно мястото на Google и потегляме към Хоталич. Пътят минава сега от долната страна на терена. Не се вижда нищо в терена от крайпътните дървета и храсти.





Изгледа от Селището на Хоталич към Севлиево е както винаги изключителен, вижда се не само града, но и цялата верига от върхове по Стара Планина, връх Ботев и дори постройките на самия върха, ако има човек добро зрение. Духа свеж вятър, много хора за излезли в този слънчев и почти пролетен ден на разходка в планината.

Правя снимки и тръгваме обратно. Спираме близо до старата къща на дядо ми, улица Стара Планина е затворена и е пешеходна зона.



Каня двамата си домакини на по една Лаваца в кафене до пазарчето. Оказва се че има и Интернет и събирам пощата в iPad-а. След това отиваме до един магазин за домашни уреди и стоки и намирам млековарката която искам да си купя за в къщи.

В Kaufland намирам и мая за сирене на капки. Решил съм да направя опит за направата на едно сирене от домашното мляко което Вальо Б. си купува от фермата до вилата.

После се прибираме в Богатово. Чака ни отново ядене. Вечерята започва с домашна гроздова и салатка, после карначе и пържола с червено домашно вино. Преяждам за кой ли път! След вечерята играем на Румб, или Руми, не съм сигурен. Половин час след полунощ лягаме защото ще ставам рано, автобусът ми ще тръгне в 8:45 сутринта. Заспивам бързо ...

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Севлиево

Ден осемнадесети - пътуване за Севлиево

Ставане в 8:45, и без съмнение закуска, състояща се от кафе, руска салата, луканка и кашкавал. Днес пътувам за Севлиево и Богатово, така че нямам нищо планувано за сутринта, автобуса ми е в 11:30. Приготвям си багажа в един сак и към 10:30 тръгвам. Пътьом край офиса проверявам пощата по интернет - нищо особено. Вземам трамвай номер 4, който ме откарва до гарата.



От един павилион вземам една бутилка Карнобатска гроздова, за да не съм с празни ръце. Знам че у Томата има запаси от домашна ракия, която може би е дори по-добра, но ...
Автобусът ме отвежда до Севлиево за два часа и половина. Недка и Томата ме чакат на светофара, където е спирката на преминаващите автобуси. Като изключим няколкото години трупнати на гърба, са същите. Минаваме през Севлиево да вземем една Недкина братовчедка за Богатово и заминаваме. В Богатово няма кой знае какви промени освен ремонта в кунята и хола. В стопанския двор има крава (Мая) и теленцето Татяна, както и дузина кокошки и два петела.


Малко по-късно идват Детелин, Дидка и Траяна и се увличаме в спомени и разговори. Вечерта се прибира от Пловдив и Недялко, той е там студент по химия. Майка му - Бистра е отново на работа в Гърция с приятеля си.






Вечерта минава около масата на домашна ракия, мезета и салати и, разбира се, на приказки. По-късно играем карти Реми, припомням си една забравена игра, но съм разбира се най-слабия. След полунощ си лягам изтощен от впечатления и омаян от хубавото домашно вино. Дано не хъркам много ...

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София - Севлиево

Ден седемнадесети - "Б" клас, то си е за вас!

Нищо не може да наруши ритъма на ежедневието, ставам малко преди девет. После - Даааа! - руска салата, луканка, кашкавал и кафе. Решил съм днес да оползотворя сутринта с довършването на всички дребни работи, които ми остават преди тръгването ми, за да мога да прескоча през следващите два дни и до Севлиево. С това ще мога да кажа че почти съм изпълнил програмата максимум.

Обаждам се на чичо Сашо, който ме е търсил предишния ден. Става дума за две книги, една за майка ми а другата за мен. Казвам му че ще комбинирам ходенето ми до там с това до леля Руми, която е приготвила един куп (предолагам) книги за майка ми. Уговарям се и с нея по телефона, като успявам да откажа предложението за обяд поради екстремна заетост. Все пак не отказвам едни малки пухкави еклерчета с кафе. Към обяд потеглям обратно натоварен с безценния за другарката Москова товар. Целта е да се разтоваря в къщи преди да продължа деня, както и става.

След това отивам до магазина, където съм поръчал стенното огледало за коридора. От там ми се обадиха преди два часа и ми казаха че то е готово. Единствената неприятна изнената - цената. При поръчката ми бяха дали цена около 60 лева, сега става дума за 89 лева, кето е 50% повече от уговореното. Казвам това на момичето по телефона, но ефектът не е голям. Тя пряви някъде справка, предполагам с производителя, след което пак ми звъни и потвърждава цената, но в жест на приемане на вината ми предлага 5% отстъпка, или да ми върне капарото от 20 лева. Това не ме устройва, връщането де, и решавам да платя и инсталирам огледалото. След половин час всичко е вече свършено. Решавам да запазя временно старото почерняло огледало заради качественото стъкло, може би ин ден ще мога да сменя само амалгамата отзад, ще видим.

После тръгвам за Баба Неделя, от където взнамерявам да си купя автобусния билет за Севлиево. Добре че леля Мария ме подсети за стария ЦКТОН в подлеза на НДК и ми спести ходнето до гарата. За броени минути закупувам двупосочен билет, отиване утре сутринта, връщане в неделя следобед. Програмата ми е малко сбита, но "изпълнюема", както казваше един асистент във ВИАС.

После звъняна Сашко Проданов, ще ми се да го видя на кафе и да побъбрим. За щастие той възнамерява именно това - да седне някъде около НДК с Андрей за дневната им оперативка. Уточняваме се за едно заведение на Баба Неделя след 15 минути. Междувременно аз успявам да понапазарувам това - онова от едно дамско бутиче на Фритьоф Нансен ... Ууупс, изпуснах се!

Андрюхата, както му казвам аз по навик от детството му, си е млад мъж с вече утвърден бизнес и с поглед и мнение по повечето актуални въпроси. Двамата със Сашо хапват нещо за обяд, а аз решавам да наблегна на един десерт - крем с маскарпоне и компот от праскови. Ммммм! Великолепно, кафето е също добро.






В хода на разговора възниква идеята да се видим в неделя, Сашо ме кани на гости в къщи. За да ми остане повече време вечерта преди тръгването, решавам да сменя обратния си билет са неделя суринта, така ще бъда за обяд в София. След оперативката минаваме със Сашо през подлеза на НДК и правя смяната. После минаваме с колата му край блока кадето живее, за да го намеря по-лесно в неделя. След това ме откарва в къщи и се разделяме.

В 18:30 излизам за очакваната среща на "Б" клас. Планирана е за ресторантче на Ариана в 19 часа. Трафикът ми прави малка шега, последните две спирки ми вземат около 25 минути. Накарая намирам и правилното място, тъй като заведенията са три-четири. По-голямата част от "Постоянното присъствие" на всички срещи е вече по местата си, още трима идват с малко закъснение, но имат извинителни бележки.
Установяваме, че сме си все същите, или почти. И най-важното - имаме същия боен дух. Следват салатки, мезета и много гроздови с айран. Разговори, спомени, както и въпроси за децата ни - какви са, с какво се занимават. Оказва се че имсме вече и не малко (млади!) баби. Разговорът се върти също и около "другарките" Цанкова и Москова. Натрупвам доста поздравления, които трябва да им предам лично. Правим и снимки за да увековечим срещата. Впрочем, това е моята първа среща с естаблишмента на "Б" клас в София. Секция Канада се среща сравнително често.


























Към полунощ започваме да се разотиваме. Забелязвам че двете млади служителки на заведението ни наблюдават с интерес, явно младежкия ни дух ги е впечатлил. А също и фактът, че говорим за нас като за момичета и момчета ;-)
Последната ни групичка се насочва към ъгъла на Орлов Мост, където се разделяме към един след полунощ с обещание за нови срещи и пожелания да се пазим и за много здраве. Дано!

Таксито ме откарва за десет минути. Минавам през аптеката за да купя последните две кремчета, поръчка от Жана (през деня имаха само две и чакаха дс им достаеят през деня). После се прибирам и се "хоризонтирам" бързо, утре ме чака път.

Лека!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден шестнадесети - Драгалевци и леля Цанка

Днес подранявам в 8:45, чува се потропване откъм кухнята. Спомням си че днес е посещението в Драгалевци, а също така съм обещал курс по готвене на хазайката, няма мърдане.

Душ, кафе с руска салата и луканка (ако някой си мисли че копирам закуските си всеки ден за по лесно писане, то той се лъже!). След това с менторски тон започвам урока. Лук, чесънче, морковче, всичко нарязано на дребно в една купичка да чака. Както и голяма чаша с вода в микровълновата за да имам гореща вода под ръка. После "събличам" бутчетата (четири) от кожата и ги поставям в нагорещено олио за да се запържат (забелязвам че хазайката не си води бележки и и правя най-строга забележка, в резултат на което тя започва да се суети...). Като се запържат бутчетата, добавям зеленчуците и след около минута добавям и замразения грах - едно пликче. Давам му около 45 секунди да се позапържи, след което добавям врялата вода от чашата. После добавям 1/6 червена чушка (камба) на дребно, червен пипер, люта чушка и четвърт шепа сол (ало, водиш ли бележки?), както и от нарязания в камерата копър, и за всеки случай слагам и малко чубрица. Е това е! Виждаш ли колко е лесно?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ...

Излизам до офиса, и нареждам след 40 минути да се загаси котлона, гозбата ще е готова. "Ок" - казва тъщата, разбира се!
Свършвам работата по плащане на фактури и проверка на пощата и се прибирам след около 45 минути. Котлонът, както и очаквах, не е изключен. Май не съм казвал нищо! Няма страшно, гозбата е страхотна, изнасям я на балкона да изстива.

Приготвяме се за гостито в Драгалевци. Данчето като че ли няма търпение и се заоблича от 11:00. Потегляме по-рано от предвиденото 11:30, но с чакането на автобусите пристигаме в Драгалевци малко по-рано от плануваното 12:30. Посрещат ни на вратата на къщата Цеца и Къци, Светлето шета в къщи. Като че ли беше вчера последната ни среща! Правим почетен преглед на кокичетата в задния двор и оглед на цялото посадимо пространство. Градинките са много добре подредени и поддържани.



После както беше казал Тато, по-близо до масите. Киселото зеле е почти като нашето ;-), демек хубаво, царска туршийка и други глезотийки придружени от прекрасна сунгурларска гроздова. А пия вода, а тъщата кока-кола! Ха-ха-ха, нека!






Следва (ало, Снежанке!) кисело зеле със свинско и червено италианско вино (каберне). Междувременно са се прибрали Сашко и Ралица, с която аз се запознавам. Много хубава и влюбена двойка са, да са живи и здрави!



След десерта с кафе и мааааалко уиски х 2, правим и оглед на апартамента на младите на таванския етаж. Той е построен след нашето последно посещение през 2007. Апартаментът е много модерен и оборудван със всичко, за което може да се сети човек, при това качеството е на много високо ниво.



Още веднъж пожелавам на младите много късмет и любов, време е вече да си тръгваме. Оказва се че Сашко и Рали ще слизат в града и ни предлагат да ни вземат с колата. Ок, до входа на медицинската академия ни устройва идеално.

Прибираме се, после аз се приготвям отново за излизане - тази вечер съм се уговорил с Веселка да им гостувам. Веселка има урок по пиано до 19:30, така че не бързам за да не я притесня. Около 19:40 съм вече на входа, и докато си светя с телефона търсейки звънеца до входната врата, някой бе бута. Баджанака Григор с кучето Рич са върху мен! Прегръдки и целувки, от радост и вълнение Рич се насира, Гришата го извежда за малко, после събира каквото трябва.

Посрещат ни Веселка и Ачо, след това и леля Цанка. Отново прегръдки и целувки. После сядаме около масата, Рич ни следи с поглед, после се гмурка под масата в очакване нещо да падне.









Връща се от работа и Марийчето, струва ми се порастнала още повече от последния път. Работи в деловодството и/или секретариата на някакъв холдинг, аз задавам въпросси, после разказвам за нашите деца, както впрочем в срещите ми с всички приятели и роднини.

Десет и половина минава, с Гришата тръгваме, той ще ме докара до в къщи с колата. Разделям се с всички с целувки и "до скоро", чувствам че раздялата с леля Цанка е ней-трудната, целувам я няколко пъти в леглото и, като че ли не и се иска да се разделим. "Лека нощ и до скоро, и се пази!"- нареждам аз, и ми е мъчно...

Гришата ме довежда до Иречек, 23:00 часа е, в къщи сядам да довърша блога, че и утре ме чакаъ дела.

Засега лека нощ, бейби!


- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден петнадесети - нови срещи

Както винаги в девет съм на линия. Душ, кафе, руска салата и луканка. След това се заемам с една нова доза леща. Приготвям всичко, а хазайката е заела празното място в хола. Искаше да гледа как приготвям яденето, но изпусна моето предаване. Виждам че е приготвила да яде една порция от предишно сготвената леща, и решавам да ги смеся накрая, още повече че новата ми се струва леко люта от червения пипер и чушката.

В единадесет съм вече готов и излизам в дванадесет трябва да съм около паметника Левски за среща с инж. Симеонов. Пътьом минавам през тото-пункта да проверя фиша си. Йеееее! Имам тройка от първо теглене, три кинта. По-добре от нищо, разбира се. А джакпот-а е набъбнал до седем милиона. Ще видят те следващата седмица!

Пътьом към целта, Ванката ми се обажда с предложението срещата ни да се състои във Вкусното Кебапче, до кръстовката на Сан Стефано и Шейново. Спомням си тази пивница още от ученическите ни години, беше известна с хубавите си скара и студената бира.



Ванката вече е поръчал една порция пържем телешки дроб, картофки със сирене и черна бира и не губи време. Следват прегръдки и целувки, както и крилати цитати от шедьоврите не Илф и Петров, на които и двамата сме почитатели-фундаменталисти :-). Аз също вземам порция картофки със сирене и двамата поръчваме по двойка нервозни кюфтенца. Всичко това с по няколко черни студени бири. Преминаваме през всички, или почти всички наши стари колеги и познати, спомените нямат чет. До към три и половина прекарваме така, после се разделяме, Инж. Симеонов има делова среща, а аз трябва да се прибирам за да се подготвя за гостуването ми у Руми и Гошко.

Към пет и половина съ у нас, а към шест излизам. Вземам 604 и малко след шест и половина съм вече на гости у сем. Якимови. Посрещат ме Жането и Силвето, отзад са Гошо и Руми. Нещо се пече във фурната, Руми приготовлява зелева салата и други мезета. Масата в хола е вече приготвена и я заобикаляме. Ще тестваме последната домашна гроздова на Гошо и тъста му. Около мен пушат четири кумина, пардон, цигари, макар че явно ме щадят и духат настрана. Времето неусетно минава в разностранни разговори, аз се интересувам и от работата на децата и всичко свързани с тях. Засега сватба не се очертава, поне до кряя на годината. Ако има нещо ще ни уведомят своевременно. Неусетно минава полунощ и се приготвям да си тръгвам. Отново ме канят да остана да спя на място, но отказвам, предпочитам да се събъждам в своето легло. Викаме такси, което след пет минути е долу и ни звънят. В един съм вече в къщи и след още малко - в леглото.

Лека нощ.

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София