Към 10:30 слагам най после боба, който кисне вече втори ден. Добавям всички необходими подправки и зеленчуци и той почва да къкри. След това отвивам всички крушки от холския полилей, свалям стъклените глобуси и давам задача на хазайката да ги измие. Аз свалям остатъците от счупените крушки и заминавам за железарията. Решил съм да поставя навсякъде спестяващи енергията крушки. Намирам такива по 14 вата светеши като 65 вата, които ми пасват. Шест лева парчето.
За начало вземам седем броя, пет за хола и две за коридора. Връщам се и ги инсталирам. Чудно! Хазайката обаче сочи и спалнята, а и една в банята е изгоряла ... Връшам се отново в железарията. Продавачката - моя позната от 2005 година, когато ми продаде клозетното казанче което инсталирах с голи ръце и джобно ножче - явно ми се зарадва виждайки ме, но все пак попита дали всичко е наред.
- Още осем ми трябват" - викам аз.
- Готово, ама има само три от 14 вата ...
- дай ми ги, и три от 18 вата, останалите две - 11 вата.
Аиде пак обратно. Отвивам, мия, завивам инсталирам, пробвам ... Светят екстра. Само в спалнятя ня една от фасунките я няма металната вложка и не може да се завие крушката, явно затова досега бяха само две.
Айде за трети път в железарията за една фасунка. Радост в очите на продавачката : Здравей, ти ще ми направиш оборота днес! - Абе само за една фасунка съм, надявам се за последно за днес ...
Така около три часа и сто лева по късно апартамента свети. Оставих само една стара крушка в тоалетната. От една страна не свети дълго време, от друга нека там поне да се чувствам по старому.
Вероятно София е единственият град, където тротоарите на улиците се почистват от снега и/или леда ръчно. Действащата форма е бригадната организация на труда. Екип от 5 - 10 повече и по-малко мургави труженици ентусиазирано тропат-насичат кората, останалите стържат и изгребват настрана. Е, и почиват отвреме-навреме.
Сашко ми се обади, имаме покана от Лада и Мишо за вечерта. Ще се чуем привечер за да се организираме за отиването заедно. Аз успях сутринта да се свържа с Роси и да отложа съботното патуване за Бургас, ще присъсътвам на рождениа ден на Мезо в неделя. Петьо е потънал в поредното съвещание за деня.
А сега да събудим монреалската труденичка по skype-то, че стана осем часа тамошно време, и да ида до зона Б-5 да потърся Софийската вода.
Труженичката спеше още, дано не е легнала след разговора ни ;)
В бюрото на Софийската вода попадам на симпатична, и което е по-важно - работлива служителка. Отначало нещата потръгват сравнително лесно. Тя остава искренно учудена че новите собственици са тъй стриктни в плащането на водата при положение че партидата се води все още на мое име, но се съгласява с мен че е логично да я прехвърля на новата собственичка Вера. Аз попълвам заявление за прехвърляне на собствеността срещу 10.44 лева. Дотук добре, но искам да знам дали и кафенето се води на мене или се прехвърла с това заявление, което хвърля служителката в пълно недоумение. Нищо друго не ми се води по документи, нито пък на "П&П". Самата Вера е купила нещо друго през 2005, но нищо от 1997 година от моя нотариален акт не е в компютъра. В течение на около два часа жената се труди искренно, влиза и в архивите - нищо. В края на краищата имам изходен номер за заявлението за апартамента и и казвам че ще проверя дали имам някаква "сламка" от 1992 година, която бих могъл да и покажа за нейно улеснение, но във всеки случай в настоящата ситуация няма шанс да ме натоварят с неплатена сметка.
Пътьом обратно проверявам за обратната разписка от Букурещ, но още я няма, ще проверя в понеделник.
После сядам в Costa Café в София мол (еспресото е добро и интернета бърз) и плащам телефона на майка ми по интернет. Така де, поне една полза от новите технологии :) в ежедневието ни!
Прибирам се навреме в къщи за да се проблека и подготвя за гостуването у Лада и Мишо. Сашко минава към 19:15 да ме вземе с колата и след двайсетина минути сме у тях. Радостна среща и прегръдки, масата е сложена, мезета, ракийки и "лимоната" ...
Лада е проготвила печено пиле - парчета мариновани с лимон и с парчета бяло сирене, всичкото това запечено на фурна.
Деликатесът е придружен с прекрасни вина от южна България (полска фирма!).
Откарваме до 1:30 след полунощ, след което Сашо ме докарва в къщи.
Лека нощ.
- Posted using BlogPress from my iPad
Location:Сладкарницата
No comments:
Post a Comment