Ден трети - СУША!

Отново е 6:55. Този път е алармата на някаква кола, след 3-4 минути спира. Чудя се дали не трябва да ставам, но е тихо и решавам да опитам шанса си да поспя още. Успявам, yess! Излюпвам се към девет предвкусвайки удоволствието от душа, да ама ... не! Оказва се че пак са спрели водата от рано сутринта. Хазайката е с шапка, май е излизала за вестника с програмата. Човек не може да си изплакне очите, камо ли да се изпишка ... Решавам да ида до шкембеджийницата, та покрай леката закуска поне да проверя чистотата на санитарното, ама ... не сам съобразил че и там няма да има вода. Ужас! Занасям пет зелени ябълки в къщи и с лек кавалерийски тръс се понасям към Баба Неделя кадео е срещата с маалата, но най-вече заветното WC. Там заварвам Пеньо да слиза от колата си, подранил е с 5-10 мин като мен, ама аз имам извинителни причини .... О-о-о-ох!! Кеф...
Идват и другите- фон Папен и Анто, а към края къ 12 часа се появява и Мезо- тъкмо навреме да оправи сметката на компанията, за негов най- голям ужас ;) ха - ха! Мезо ще има рожден ден в неделя, така че май ще отложа пътуването си за Бургас за по-късно, кофти ще е да отсъствам от купона!






Отивам да занеса армагана на Ники Тошев за чичо му, и тъкмо навреме - чичото май е събудил Николай рано и той се обажда в София по телефона тъкмо когато аз съм там и приказваме сас съпругата и дъщерята на чичото. Самият той отсъсътва, бил на някаква среща с обяд. Междувременно посещавам и онова място ... Щастливи хора!

Навръщане сядам пак в маалата в гаража на Ицо. Шкембе, панирани чушки и шише светло шуменско с една питка сас сирене (пукавица някаква) - десет кинта с бакшиша от лев и двайсет. Мезо минава бързайки, ще ходи да урежда пицарията в Младост където ще е купона в неделя.

Малко кръгче по Ф. Нансен и после по Витошка до Съдебната палата, Алабинска и към Пирогов. По телефона проверявам. Още няма вода ... Един от сините яки, дето гледа копаещите, казва че е възможно вечерта да има отново вода, както снощи, но не гарантира. И после, някои от следващите дни пак ще се спира за работа. Абе хубаво бях решил да изчезна за няколко дни, ама се чувствам някак си неудобно да напусна кораба ...

Сядам да пиша тези редове в скадкарницата и wi-fi срещу тъщата на толумбичка с кафе, за да имам очи да им проверя онова място. Уви, и тук нама вода! Ще се опитам да устискам до довечера.
Боже, защо дойдох!





Прибирам се да установя че още сме на сухо. Не се трае, ще се облекча в градинката, слава- богу стана тъмно. Лошото е щъкат бая кучкарки насам- натам, някои и без кучета... Страхме е да не ме вземат за ексхибиционист и да ме подгонят докато се облекчавам ;) ... Ура-а-а-а! Работат е свършена! По този повод купувам от Иречек бутилка Асеновградски Мавруд и опаковка бабек за мезе.
Сестрата на Валя се оказва бизи тези дни и се уговаряме да се чуем в неделя сутрин за допълнителни уговорки.
Папето се обади да ме покани на баня. Отказвам зесега но уговорката остава, ако се наложи. Папето е на нова работа - пазач на училището в Драгалевци, в момента заради грипната ваканция в отпуск, но все пак е на държавна работа!
Обажда се и Анто да ме покани за същото, предлага да дойде и да ме отведе с колата до тях. Отново отказвам, той настоява да се чуем сутринта отново. ОК, ще се чуем, обещавам му, предупреждавам го че ако му позвънят на вратата през нощта, може и да съм аз :(

20:30 часа - Yess! Потече!! Сега кое по- напред ... Хазяйката се разшетва, дори добива кураж да похапне и да вземе чаша Мавруд.

Животът става хубав, за известно време ...
- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Сладкарницата на Иречек