Ден шести - днес е денят на Мезо

Ставам в девет. Има вода. Нещата се очертават положително. След душа вземам кафето си с руска салата. След това започвам да приготвям съставките за гозбата - лук, чесън, копър, настъргвам един домат и половин морков. Хазайката се връща от пазар с торбичка замразен грах- явно не и е харесал този в консервната кутия която бях купил предишния ден. Ок. Докато аз запържвам бутчетата в мазнина Данчето отива да провери дали програмата за телевизията от списанието отговаря на действителността. Всичко къкри леко и ще стане готово до 45 минути.

11:10, Васо още не се е обадил. Смятам да почакам още половин час и след това да отскоча до маалата, там ще мога да ударя едно шкембе в гаража на Ицо.
Минавам да пусна тотото, че джакпот-ът е набъбнал на 4.5 милиона. Там срещам Пешо Фурнаджиев, който също си опитва късмета. Продължавам по Хр. Ботев до Бистрица кадето искам да открия заведението "Кара Иван" препоръчано от Боби. В пресечката има няколко картинни галерии, две от тях са не художник с име Михаил
Камберов. Приказлив тип, има златни грамоти от изложения в Брюксел, напомня ми силно Ангелчето.
Намирам му сайта : http://www.kamberov.com/index.php?lang=bg&p=cv
Ще видите там картините му, интересни са.






Има и една глава от бронз на някакъв местен вехтошар, иначе завършил филисив от класа на проф. славов, казвал се Тони, баща му бил фабрикант. Решавам че Боби няма начин да не го познава (махалата!) и искам разрешение за снимка. Г-н Камберов отначало се колебае, но като разбира че не съм местен "х-артист леяр" който ще му "открадне" произведението, се съгласява. Ето го Тони, темата е била "Съвременния човек" :







Ресторантът е готин, настанявам се в градината.







Поръчвам спаначена палачинка със заушени зеленчуци и сос синио сирене, марданозени кюфтенца с кисело мляко с чесън и задушени картофки с копър.



















Всичко това придружено от една Каменица. След двайсет минути ядене разбирам че съм се надценил, но известно е че окото е лакомо! Остава малко от картофките, за "фасон".

Обратно по пътя намирам за Мезо една пластика (керамика) със зодията му - водолей. Собственикът на галерията за подаръци - Попов!







Смятам да отида да почина преди партито, че ще се бушува! Пеньо ще ме чака пред тях 17:30 - 17:45 часа.

Купонът в една пицария в Младост минава по план: мезета, салати, ракия в канички, водка и Джони в бутилки. Мацките НЕ са голи :( Накрая се сервират пици "Мезедур" - на името на рожденника. Правим снимки, шеги и закачки. Цялата маала е събрана, барабар с щерката на Папето Яна- голям сладур! Малкият Вальо - големият син на Вальока - идва да ни вземе към 23:15 да ни отведе. Междувременно, хазайката ми звъни към 22:00 да ме пита къде съм и кога ще се върна, както и какво да прави, че не знаела ... Пълен шаш! Казвам и да взвмв една кърпа ... И че си идвам скоро ...
Вече около "офиса" звъня на Жана за последните новини, но тя не отговаря и и оставям кратък месаж за последните събития.

В къщи Данчето се суче насам- натам и се вайка че е тъмни навън. Ами тъмно ще е, казвам и аз, нали е посред нощ. Майче спането следобед не води до добри резултат, тя си мисли че е понеделник сутринта ... Казвам и какво е положението, но май не ми хваща вяра, иска да гледа телевизия. След категоричния ми отказ и заплахата, че ще отида на хотел ако не мога да спя, и то веднага, тя кандисва да гледа снимки от албумите си ... Налага се и аз да изгледам един албум ...
Айде лека нощ! Утре в пет ... На въртележките!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Из София