Ден двадасет и първи - обратно в къщи

Въй-фона ме буди в седем. По войнишки в банята и айде - последната порция руска салата с черно кафе. Хазайката вече е подготвила чинията с размразен през нощта боб от последното ми готвене, и се кани да добави и едно кюфтенце.
- Сега и салатката ще направя.
- Ама не е ли много рано? Ще изсъхне - казвам аз.
- А-а-а ... Усмихва се тя, и запретва ръкави.

Аз правя последен преглед на багажа. Тъщата ме подсеща и за една бирена чаша, която си бях изпросил от една кръчма, та я мушкам в ръчната чанта. На едно старо кантарче меря багажа; големият куфар ми се струва над нормата и вадя коженото яке и едни обувки, сега е вече наред. Пиша малко от вчерашния блог за да убия времето, а и имам да наваксвам с писането. Явно днешния ще го пуска от Монреал, защото е рано да го завършвам, а на летището няма фрий интернет.

В 9:35 започвам да се приготвям и изкарвам багажите до асансьора. Тъщата казва че ще ме придружи до улицата, явно иска да е сигурна че ще замина ... ;-)

Ладето идва с десетина минути закъснение, защото има задръствания, нищо че не е час-пик. На определени места, например около строителния техникум, задръстванията са постоянни.
Пробиваме пътя си по Солунска, където Лада показва завидни навигаторски качества и по няколко тайни пресечни улици (майче "6-ти Септември"), излизаме зад "опашката на коня" срещу Народното Събрание. После е вече по-лесно и съвсем навреме сме на летището. Ладето ми подарява мартеници за нас, децата и за къщата.
Да сме живи и здрави и до нови срещи.

Мерси мили приятели!
Мерси на всички с които се срещнах тези три седмици, и с които преживях незабравими моменти.

До нови срещи по света!

Орлин

P.S. На бира и геврече (noblesse oblige!) в бирарията на мюнхенското летище, очаквайки връзката на полета за Монтреал, опитвам да кача този блог, но връзката, макар и не кодирана, е платена. До довечера!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София - Munchen - Montréal

Ден двадесети - завръщаме в София

Ставам в седем. Душ, черно кафе и домашна баница, тоз път приготвена от Детелин предишния ден вечерта.
Към осем потегляме. Пристигаме десетина минути преди часа на спирката, и ето че автобусът се задава, подранил е и той. Разделяме се с прегръдки и целувки и обещания за скорошна среща. Дано!

Пристигам навреме в София и решавам да мина първо през къщи за да оставя пътната си чанта, след което ще отида у Сашко. Тъщата шета в къщи, телевизията тече, иде и времето за обяд и аз я оставям да похапва салатка и заминавам към хотел Хемус.

Намирам адресалесно. Блокът на Сашо се гуши между няколко високи сгради и отначало не се вижда откъм Черни връх, но той ми го е показал вече веднъж и работста е лесна.
Домакинът ме посреща на вратата, около него кипи готварски труд. Сандьо е сложил едни свински котлетки с бира, гъби и моркови в йенска тенджера във фурната, до нея друга в която се задушават картофки. Разговаряйки, той приготвя една зелена салатка и сядаме на домашна гроздова. Масата е отрупана и с други салати, мезета и луканки. Пием и по една прекрасна италианска гроздова, след което минаваме на бяло вино с основното ядене. Страхотно е, препоръчвам на Сашо да отвори и заведение.








По едно време се появява и Андрей. Той е обиколил три бара миналата нощ и тази сутрин наваксва съня. Минава и майката на Бисето да остави едни печени пълнени чушки, та се виждам и с нея.

Около пет часа си тръгвам, защото ме чака оправяне на багаж и спокойна вечер с наспиване преди тръгването ми на следващата сутрин.

Пътьом минавам в магазина на Абоба и закупувам две шишета Плиска 7 звезди за студените монреалски вечери. За последно вземам и руска салата и салата Снежанка, последната е много ценена от хазайката. Минавам и през шкембеджийницата на Пирогов за обещаните кебапчета, но тя е затворена - в събота и неделя работят до 16:30 часа. Прибирам се.
- Ами са кебапчетата? - пита тъщата.
- Затворено е - отвръщам виновно аз.
- А-а-а ... Е нали щяхме да ядем кебапчета ...
Обещавам да отида да потърся на друго място, ама май не хващам много вяра.
Оправям багажа за около десет минути, скачам в обувките и излизам. Отивам на Дървеното. Поръчвам пет кюфтенца, скарата е по поръчка и чакам петнадесетина минути за да получа кутийка излъчваща вкусна миризма. Връщам се и гордо размахвам кутийката.
- Е, добре, ще хапнем, значи ...
- Бира?
- А, не ... Е добре, ама малко!
Пълен съм от обяда у Сашко, но все пак хапвам едно кюфте с гарнитура руска салата и Снежанка. Шуменското пиво идва таман!
Междувременно се обаждат Петьо и Росето от Бургас да ми пожелаят приятно пътуване и до нови срещи и много поздрави за Жанчето.
Обажда се и Ладето. Мишо е на командировка в Бургаския вилает и Варна за два дена. Лада ми предлага да ме откара до летището на следващата сутрин, което аз приемам със силни угризения на съвестта, защото не искам са я притеснявам излишно. Но тя настоява, а това е и повод да се видим за последно за това пътуване. ОК!
Това ще е и най-лесния начин да върна SIM картата на Сашо. Мислех да му я върна днес като ходих на обяд, но забравих телефона в якето с което се върнах от Севлиево...
Уговаряме се 9:45 сутринта, смятам че ако съм в 10:30 на летището ще съм навреме, полетът е за 12:45.

След малко хазайката ме пита за това в колко ще ме вземат сутринта за летището.
- Всичко е ОК! - отвръщам аз - Милата! Тревожи се за мен.
- А-а-а, значи за Изаурка ще съм навреме, тя минава в дванайсет и половина .....

Полягам демонстративно на диванчето, защото перспективата е да се гледа един американски филм. След петнадесетина минути се взема решение за лягане и загасяме телевизора и лампите.

Лека нощ София, лека нощ за последно от това пътуване!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Севлиево - София

Ден деветнадесети - Крушовския баир

Ставам към осем и половина. След душа следва черно кафе и домашна баница. Томата отива да храни Мая и Татяна и аз го следвам за да направя снимки. Пада голям смях, защото теленцето Татяна е за пръв път навън, което предизвиква пристъпи на радост, тя скача, тича и квърля "къчове" наляво и надясно. А правя снимки и кратко филмче, предполагам че Диана и Марина ще се смеят на воля.






След това излизаме с Томата и Детелин с колата, отиваме на Крушовския баир срещу Севлиево. Искам да видя най-после къде се намира парцела, който търсихме с Томата четири години по-рано. Намираме мястото по големия камък, който се намира горе-долу в средата на горната част на парцела, последният е между камъка и долния път - около стотина метра. Самият терен е терасиран навремето, има десетина бора, вероятно за заддържане на терена, и безброй драки и храсти които правят терена непроходим.



Правя снимки и GPS бележка, за да видя по-късно мястото на Google и потегляме към Хоталич. Пътят минава сега от долната страна на терена. Не се вижда нищо в терена от крайпътните дървета и храсти.





Изгледа от Селището на Хоталич към Севлиево е както винаги изключителен, вижда се не само града, но и цялата верига от върхове по Стара Планина, връх Ботев и дори постройките на самия върха, ако има човек добро зрение. Духа свеж вятър, много хора за излезли в този слънчев и почти пролетен ден на разходка в планината.

Правя снимки и тръгваме обратно. Спираме близо до старата къща на дядо ми, улица Стара Планина е затворена и е пешеходна зона.



Каня двамата си домакини на по една Лаваца в кафене до пазарчето. Оказва се че има и Интернет и събирам пощата в iPad-а. След това отиваме до един магазин за домашни уреди и стоки и намирам млековарката която искам да си купя за в къщи.

В Kaufland намирам и мая за сирене на капки. Решил съм да направя опит за направата на едно сирене от домашното мляко което Вальо Б. си купува от фермата до вилата.

После се прибираме в Богатово. Чака ни отново ядене. Вечерята започва с домашна гроздова и салатка, после карначе и пържола с червено домашно вино. Преяждам за кой ли път! След вечерята играем на Румб, или Руми, не съм сигурен. Половин час след полунощ лягаме защото ще ставам рано, автобусът ми ще тръгне в 8:45 сутринта. Заспивам бързо ...

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Севлиево

Ден осемнадесети - пътуване за Севлиево

Ставане в 8:45, и без съмнение закуска, състояща се от кафе, руска салата, луканка и кашкавал. Днес пътувам за Севлиево и Богатово, така че нямам нищо планувано за сутринта, автобуса ми е в 11:30. Приготвям си багажа в един сак и към 10:30 тръгвам. Пътьом край офиса проверявам пощата по интернет - нищо особено. Вземам трамвай номер 4, който ме откарва до гарата.



От един павилион вземам една бутилка Карнобатска гроздова, за да не съм с празни ръце. Знам че у Томата има запаси от домашна ракия, която може би е дори по-добра, но ...
Автобусът ме отвежда до Севлиево за два часа и половина. Недка и Томата ме чакат на светофара, където е спирката на преминаващите автобуси. Като изключим няколкото години трупнати на гърба, са същите. Минаваме през Севлиево да вземем една Недкина братовчедка за Богатово и заминаваме. В Богатово няма кой знае какви промени освен ремонта в кунята и хола. В стопанския двор има крава (Мая) и теленцето Татяна, както и дузина кокошки и два петела.


Малко по-късно идват Детелин, Дидка и Траяна и се увличаме в спомени и разговори. Вечерта се прибира от Пловдив и Недялко, той е там студент по химия. Майка му - Бистра е отново на работа в Гърция с приятеля си.






Вечерта минава около масата на домашна ракия, мезета и салати и, разбира се, на приказки. По-късно играем карти Реми, припомням си една забравена игра, но съм разбира се най-слабия. След полунощ си лягам изтощен от впечатления и омаян от хубавото домашно вино. Дано не хъркам много ...

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София - Севлиево

Ден седемнадесети - "Б" клас, то си е за вас!

Нищо не може да наруши ритъма на ежедневието, ставам малко преди девет. После - Даааа! - руска салата, луканка, кашкавал и кафе. Решил съм днес да оползотворя сутринта с довършването на всички дребни работи, които ми остават преди тръгването ми, за да мога да прескоча през следващите два дни и до Севлиево. С това ще мога да кажа че почти съм изпълнил програмата максимум.

Обаждам се на чичо Сашо, който ме е търсил предишния ден. Става дума за две книги, една за майка ми а другата за мен. Казвам му че ще комбинирам ходенето ми до там с това до леля Руми, която е приготвила един куп (предолагам) книги за майка ми. Уговарям се и с нея по телефона, като успявам да откажа предложението за обяд поради екстремна заетост. Все пак не отказвам едни малки пухкави еклерчета с кафе. Към обяд потеглям обратно натоварен с безценния за другарката Москова товар. Целта е да се разтоваря в къщи преди да продължа деня, както и става.

След това отивам до магазина, където съм поръчал стенното огледало за коридора. От там ми се обадиха преди два часа и ми казаха че то е готово. Единствената неприятна изнената - цената. При поръчката ми бяха дали цена около 60 лева, сега става дума за 89 лева, кето е 50% повече от уговореното. Казвам това на момичето по телефона, но ефектът не е голям. Тя пряви някъде справка, предполагам с производителя, след което пак ми звъни и потвърждава цената, но в жест на приемане на вината ми предлага 5% отстъпка, или да ми върне капарото от 20 лева. Това не ме устройва, връщането де, и решавам да платя и инсталирам огледалото. След половин час всичко е вече свършено. Решавам да запазя временно старото почерняло огледало заради качественото стъкло, може би ин ден ще мога да сменя само амалгамата отзад, ще видим.

После тръгвам за Баба Неделя, от където взнамерявам да си купя автобусния билет за Севлиево. Добре че леля Мария ме подсети за стария ЦКТОН в подлеза на НДК и ми спести ходнето до гарата. За броени минути закупувам двупосочен билет, отиване утре сутринта, връщане в неделя следобед. Програмата ми е малко сбита, но "изпълнюема", както казваше един асистент във ВИАС.

После звъняна Сашко Проданов, ще ми се да го видя на кафе и да побъбрим. За щастие той възнамерява именно това - да седне някъде около НДК с Андрей за дневната им оперативка. Уточняваме се за едно заведение на Баба Неделя след 15 минути. Междувременно аз успявам да понапазарувам това - онова от едно дамско бутиче на Фритьоф Нансен ... Ууупс, изпуснах се!

Андрюхата, както му казвам аз по навик от детството му, си е млад мъж с вече утвърден бизнес и с поглед и мнение по повечето актуални въпроси. Двамата със Сашо хапват нещо за обяд, а аз решавам да наблегна на един десерт - крем с маскарпоне и компот от праскови. Ммммм! Великолепно, кафето е също добро.






В хода на разговора възниква идеята да се видим в неделя, Сашо ме кани на гости в къщи. За да ми остане повече време вечерта преди тръгването, решавам да сменя обратния си билет са неделя суринта, така ще бъда за обяд в София. След оперативката минаваме със Сашо през подлеза на НДК и правя смяната. После минаваме с колата му край блока кадето живее, за да го намеря по-лесно в неделя. След това ме откарва в къщи и се разделяме.

В 18:30 излизам за очакваната среща на "Б" клас. Планирана е за ресторантче на Ариана в 19 часа. Трафикът ми прави малка шега, последните две спирки ми вземат около 25 минути. Накарая намирам и правилното място, тъй като заведенията са три-четири. По-голямата част от "Постоянното присъствие" на всички срещи е вече по местата си, още трима идват с малко закъснение, но имат извинителни бележки.
Установяваме, че сме си все същите, или почти. И най-важното - имаме същия боен дух. Следват салатки, мезета и много гроздови с айран. Разговори, спомени, както и въпроси за децата ни - какви са, с какво се занимават. Оказва се че имсме вече и не малко (млади!) баби. Разговорът се върти също и около "другарките" Цанкова и Москова. Натрупвам доста поздравления, които трябва да им предам лично. Правим и снимки за да увековечим срещата. Впрочем, това е моята първа среща с естаблишмента на "Б" клас в София. Секция Канада се среща сравнително често.


























Към полунощ започваме да се разотиваме. Забелязвам че двете млади служителки на заведението ни наблюдават с интерес, явно младежкия ни дух ги е впечатлил. А също и фактът, че говорим за нас като за момичета и момчета ;-)
Последната ни групичка се насочва към ъгъла на Орлов Мост, където се разделяме към един след полунощ с обещание за нови срещи и пожелания да се пазим и за много здраве. Дано!

Таксито ме откарва за десет минути. Минавам през аптеката за да купя последните две кремчета, поръчка от Жана (през деня имаха само две и чакаха дс им достаеят през деня). После се прибирам и се "хоризонтирам" бързо, утре ме чака път.

Лека!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден шестнадесети - Драгалевци и леля Цанка

Днес подранявам в 8:45, чува се потропване откъм кухнята. Спомням си че днес е посещението в Драгалевци, а също така съм обещал курс по готвене на хазайката, няма мърдане.

Душ, кафе с руска салата и луканка (ако някой си мисли че копирам закуските си всеки ден за по лесно писане, то той се лъже!). След това с менторски тон започвам урока. Лук, чесънче, морковче, всичко нарязано на дребно в една купичка да чака. Както и голяма чаша с вода в микровълновата за да имам гореща вода под ръка. После "събличам" бутчетата (четири) от кожата и ги поставям в нагорещено олио за да се запържат (забелязвам че хазайката не си води бележки и и правя най-строга забележка, в резултат на което тя започва да се суети...). Като се запържат бутчетата, добавям зеленчуците и след около минута добавям и замразения грах - едно пликче. Давам му около 45 секунди да се позапържи, след което добавям врялата вода от чашата. После добавям 1/6 червена чушка (камба) на дребно, червен пипер, люта чушка и четвърт шепа сол (ало, водиш ли бележки?), както и от нарязания в камерата копър, и за всеки случай слагам и малко чубрица. Е това е! Виждаш ли колко е лесно?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ...

Излизам до офиса, и нареждам след 40 минути да се загаси котлона, гозбата ще е готова. "Ок" - казва тъщата, разбира се!
Свършвам работата по плащане на фактури и проверка на пощата и се прибирам след около 45 минути. Котлонът, както и очаквах, не е изключен. Май не съм казвал нищо! Няма страшно, гозбата е страхотна, изнасям я на балкона да изстива.

Приготвяме се за гостито в Драгалевци. Данчето като че ли няма търпение и се заоблича от 11:00. Потегляме по-рано от предвиденото 11:30, но с чакането на автобусите пристигаме в Драгалевци малко по-рано от плануваното 12:30. Посрещат ни на вратата на къщата Цеца и Къци, Светлето шета в къщи. Като че ли беше вчера последната ни среща! Правим почетен преглед на кокичетата в задния двор и оглед на цялото посадимо пространство. Градинките са много добре подредени и поддържани.



После както беше казал Тато, по-близо до масите. Киселото зеле е почти като нашето ;-), демек хубаво, царска туршийка и други глезотийки придружени от прекрасна сунгурларска гроздова. А пия вода, а тъщата кока-кола! Ха-ха-ха, нека!






Следва (ало, Снежанке!) кисело зеле със свинско и червено италианско вино (каберне). Междувременно са се прибрали Сашко и Ралица, с която аз се запознавам. Много хубава и влюбена двойка са, да са живи и здрави!



След десерта с кафе и мааааалко уиски х 2, правим и оглед на апартамента на младите на таванския етаж. Той е построен след нашето последно посещение през 2007. Апартаментът е много модерен и оборудван със всичко, за което може да се сети човек, при това качеството е на много високо ниво.



Още веднъж пожелавам на младите много късмет и любов, време е вече да си тръгваме. Оказва се че Сашко и Рали ще слизат в града и ни предлагат да ни вземат с колата. Ок, до входа на медицинската академия ни устройва идеално.

Прибираме се, после аз се приготвям отново за излизане - тази вечер съм се уговорил с Веселка да им гостувам. Веселка има урок по пиано до 19:30, така че не бързам за да не я притесня. Около 19:40 съм вече на входа, и докато си светя с телефона търсейки звънеца до входната врата, някой бе бута. Баджанака Григор с кучето Рич са върху мен! Прегръдки и целувки, от радост и вълнение Рич се насира, Гришата го извежда за малко, после събира каквото трябва.

Посрещат ни Веселка и Ачо, след това и леля Цанка. Отново прегръдки и целувки. После сядаме около масата, Рич ни следи с поглед, после се гмурка под масата в очакване нещо да падне.









Връща се от работа и Марийчето, струва ми се порастнала още повече от последния път. Работи в деловодството и/или секретариата на някакъв холдинг, аз задавам въпросси, после разказвам за нашите деца, както впрочем в срещите ми с всички приятели и роднини.

Десет и половина минава, с Гришата тръгваме, той ще ме докара до в къщи с колата. Разделям се с всички с целувки и "до скоро", чувствам че раздялата с леля Цанка е ней-трудната, целувам я няколко пъти в леглото и, като че ли не и се иска да се разделим. "Лека нощ и до скоро, и се пази!"- нареждам аз, и ми е мъчно...

Гришата ме довежда до Иречек, 23:00 часа е, в къщи сядам да довърша блога, че и утре ме чакаъ дела.

Засега лека нощ, бейби!


- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден петнадесети - нови срещи

Както винаги в девет съм на линия. Душ, кафе, руска салата и луканка. След това се заемам с една нова доза леща. Приготвям всичко, а хазайката е заела празното място в хола. Искаше да гледа как приготвям яденето, но изпусна моето предаване. Виждам че е приготвила да яде една порция от предишно сготвената леща, и решавам да ги смеся накрая, още повече че новата ми се струва леко люта от червения пипер и чушката.

В единадесет съм вече готов и излизам в дванадесет трябва да съм около паметника Левски за среща с инж. Симеонов. Пътьом минавам през тото-пункта да проверя фиша си. Йеееее! Имам тройка от първо теглене, три кинта. По-добре от нищо, разбира се. А джакпот-а е набъбнал до седем милиона. Ще видят те следващата седмица!

Пътьом към целта, Ванката ми се обажда с предложението срещата ни да се състои във Вкусното Кебапче, до кръстовката на Сан Стефано и Шейново. Спомням си тази пивница още от ученическите ни години, беше известна с хубавите си скара и студената бира.



Ванката вече е поръчал една порция пържем телешки дроб, картофки със сирене и черна бира и не губи време. Следват прегръдки и целувки, както и крилати цитати от шедьоврите не Илф и Петров, на които и двамата сме почитатели-фундаменталисти :-). Аз също вземам порция картофки със сирене и двамата поръчваме по двойка нервозни кюфтенца. Всичко това с по няколко черни студени бири. Преминаваме през всички, или почти всички наши стари колеги и познати, спомените нямат чет. До към три и половина прекарваме така, после се разделяме, Инж. Симеонов има делова среща, а аз трябва да се прибирам за да се подготвя за гостуването ми у Руми и Гошко.

Към пет и половина съ у нас, а към шест излизам. Вземам 604 и малко след шест и половина съм вече на гости у сем. Якимови. Посрещат ме Жането и Силвето, отзад са Гошо и Руми. Нещо се пече във фурната, Руми приготовлява зелева салата и други мезета. Масата в хола е вече приготвена и я заобикаляме. Ще тестваме последната домашна гроздова на Гошо и тъста му. Около мен пушат четири кумина, пардон, цигари, макар че явно ме щадят и духат настрана. Времето неусетно минава в разностранни разговори, аз се интересувам и от работата на децата и всичко свързани с тях. Засега сватба не се очертава, поне до кряя на годината. Ако има нещо ще ни уведомят своевременно. Неусетно минава полунощ и се приготвям да си тръгвам. Отново ме канят да остана да спя на място, но отказвам, предпочитам да се събъждам в своето легло. Викаме такси, което след пет минути е долу и ни звънят. В един съм вече в къщи и след още малко - в леглото.

Лека нощ.

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден четиринадесети - нова седмица, нов късмет?

Както обикновенно, в девет съм вече на крак. След закуската (руска салата, кашкавал и луканка :-) ) и кафето, заминавам за 6-то районно за да си взема новата лична карта. Опашката е огромна, кажи-речи два пъти по-голяма от тази когато подавах документите.




Избор няма, нареждам се кротко и започва голямото чакане. След точно два часа викат следващите три човека за получаване, между които попадам и аз. На вратата се разминавам с млада хубава майка с малко момиченце, което казва: "Мамо, мамо, виж колко много хора са се събрали!"
- Ами събрали са се, мамо, правят ги на маймуни, моето момиче, отговаря майката.
Страхотно!
Вземам си новата карта. Служителката ми иска старата, и аз подавайки я питам дали не бих могъл да задържа старата със снимката за спомен, след като бъде унищпжена по съответния ред. Тя не е съвсем в час и пита колежката си.
- Ама в никакъв случай! - следва отговорът и. Ясно.

Следва разходка до бюрото за куриерски услуги до бившия механотехникум, където получавам обратната разписка за документите пратени в Букурещ. Пратката е получена в 10:30 на следващия ден на изпращането.






Пътьом към центъра по Стамболийски хапвам един триъгълник пица с ананас, името нещо не ме впечатлява и не го запомням.


По Витошка стигам до градинката на НДК и на Фритьоф Нансен намирам свободен WiFi. Решавам да събудя Снежанка, в Бросард е осем часа. Тя обаче е будна и решила вече дневното судоку, и се готви да ходи на работа с автобуса. Пак е валял сняг и ще вали следващите дни, стеничката от сняг и лед пред къщата е непочистена ...

Часът е четири, понеже съм близо до офиса на Мишо Лобошки звъня по телефона за да проверя дали е там. Той отговаря, и след пет минути съм вече в офиса. Посрещат ме Лидка и Мишо, прегръдки и целувки. После пием кафе и бъбрим на най различни теми.



Решаваме да се видим вечерта в сряда и да идем в някое квартално ресторантче. Аз потеглям към къщи към 5:15, тъй като по-график тази вечер съм у Дочка и Румен. Казвам на хазайката да изяде останалите панирани дробчета и салата "Снежанка", което явно я зарадва. А аз хващам автобус 604 към Плиска.

В седем часа съм вече у Веселинови. Отново прегръдки и целувки, установяваме че сме все така млади и хубави!



После около масата, на чаша(и) Кайлъшка гроздова, лимонаТа и мезета, започват неизбежните спомени и разкази, придружени и със снимки от "въйПада".

Ина се връща от работа и се присъединява към разговора и компанията. Деян го няма, той живее отделно с приятелката си и сигурно е зает.

Времето неусетно минава, вече е към един часа след полунощ и решавам да си тръгна. Домакините ме канят настойчиво да остана да спя там, стаята на Деян е свободна, но аз отказвам защото искам да се събудя в къщи и да съм готов за следващия ден отрано. От спирката на хотел Плиска вземам едно такси и след десетина минути и седем лева съм пред блока на Иречек.

Лека нощ!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден тринадесети - ден за почивка и размисъл

Както обикновенно ставам в девет. Решил съм днес да отида до Централни гробища на гроба на татко, а също и на Драгомировия, бил в съседство. Чичо Сашо изяви желание да дойде и той, ако аз реша да ходя. Речено - сторено, обаждам му се се че ще отида и се разбираме да се срещнем направо там. След кафето и закуската (руска салата :) кашкавал и луканка) излизам към 10:30. Минавам отново край магазина за сувенири на Руски паметник. Влизам и казвам "Здрасти Попе!" собственикът се обръща изненадано, но ме разпознава (нали бях купил миналата седмица подаръка за Мезо) и се усмихва. За всеки случай му припомням че и аз бях Попов, той махва с разбиране. Казвам му за какво отново съм тук и той ме развежда. Не знам как разговора минава на тема професии, и "адаша" казва че е строителен техник. Е са си е...! Не щеш ли, бил и набор 1956.
- Ами жена ми е от випуска ви бе, викам аз, и изброявам всички имена които знам на съученици и съученички. По едно време изниват имената на Вальо и Ирена от Бризбейн ... Ега ти ! Веднъж вече ни попаднаха от случайни познати в Сидней, сега и в София! Оказа се, че Вальови и Емил Попов са от С4, а Жана и & са майче от С6 ... Ще я уточним тази работа! Нейсе, купих каквото ми трябваше и продължих.

На гробището с е срещнахме с чичо Сашо и посетихме и двата гроба. Почистихме ги и запалихме свещички.



След това отидохме пак у тях, защото Стефан-другият ми братовчед щеше да отиде за обяд със семейството си, и беше удобен случай да се видим за пръв път от 20 - 30 години ...
Запознах се със Стефка - жена му, и Александрина - дъщеря на 10 години. Тя се явява трета братовчедка на Диана и Марина. Много живо и сладко дете, само дето хапва доста сладки неща ... ;-)


Става време да се прибера в къщи, защото вечерта съм канен у Галя Максимова. Минавам през дома, взвмам един душ, защото вече съм се сварил от жегата в София и вземам едно такси за спирката след Кръста. Трамваите вече не вървят по бул. Черни връх, строи се (копае се) метрото.

Прекарваме една много приятна вечер с Галя и Светльо, както и с Веселка и съпруга и. Прибирам се и лягам в 11:55, оставям за утрешния ден да допиша блога за деня.






Лека нощ, бейби!



- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

Ден дванадесети - завръщане в София

Нагласил съм въй-Фона да ме събуди в 5:30, но започвам да се будя още в 5:10 (ха-ха, това за въй-Фона си е бургаски лаф, те нали не викат "ай!" като се тюхкат, ами "въй!"). После в 5:20, накрая в 5:29 просто изключвам будилника и ставам. А си легнахме май към 12:30 вечерта ... Петьо благоразумно се оттегли близо един час по-рано, а ние с Росето останахме да прелистваме книгата с 501 места по света, където трябва да отиде човек, ако се уважава. Аз установих за себе си, че съм бил на двайсетина от тях, за една друга част решихме че издателите са се объркали нещо ... Абе остава още много хляб на масата, трябва да се пътува.

Петьо за моя голяма радост се появява на хоризонта към 6:06:33 ... Тъкмо започвах да се изнервям, защото трябва да съм на летището в 6:30, а вече започвах да си мисля че трябваше да взема такси и да не разкарвам любезния си домакин толкова рано сутринта!... Както беше обещал вечерта, за да се приведе в бойна готовност му трябваха пет минути. С вчесването ;-) ... Росето също жертва най сладката част от съня си и се появява с пожелание за добър път и поздрави за Жанчето и децата. Благодаря ви приятели!

Наистина сме на летището в 6:30. Предавам си багажа за нула време, минавам проверката с едно връщане за събуване на обувките, както впрочем и на идване. Едно рускинче реве на английски като убодена мечка, защото я карат да си събуе прилепналите до "там" ботушки. Мисля че аз не бих я накарал, нейсе, сигурно е от факта че я проверяваше жена :-) ...

Самолета излита точно по разписание и след 40 минути сме в София. Тъкмо съм около лентата и чакам куфарчето си и Гошко звъни по телефона: "Пристигна ли?"
- Да, след малко съм на вън.
- Ок, тръгвам!
След 10 минути виждам голфетката му. Товаря се и потегляме. Гошко решава да ме заведе първо до апартамента на Жането, където той майстори настилки и фаянс в сервизните помещения, а по късно ще се заеме и с останалите. В центъра на една от стаите, с удивление забелязвам и наниз от суджуци проснати да съхнат.
























След като приемам апартамента на груб строеж, отиваме у шурето на кафе. Руми се приготвя да отива на работа, но споделя кафето с нас. Аз пък споделям със себе си и една бира - така трябвало! (дано не ме разберат колегите, все пак е към 9:30 сутринта ...) После Гошо ме закарва до апартамента на майка му и се разбираме че ще се видим във вторник вечерта.

Прибирам се с приповдигнат дух. Тъщата гледа ... телевизия. Аз енергично се заемам със смяната на електрическия ключ за лампите на банята. Елементарно Уотсън, цялата операция ми отнема 10 минути! После се заемам със смяната на розетката за телефона в хола. От нея тръгват два кабела - един за телефона в хола, другия за кухнята. Тридесет минути, заедно с прокарването на нов кабел до кухнята. Следва замяната на въжето от простора в банята - 5 минути, и на този от балкона - 4 минути! ИЗО 2001 !
Похапвам препечени филийки с кьопоолу, кашкавал и луканка и айран. Ех, у Петьо останаха два неизядени карагьоза... Майтап бе Уйли!
След това излизам казвайки че сигурно ще се върна малко по-късно, а може би и преди това... Всъщност няма да закъснявам! Минавам през тото-пункта, защото второто теглене на 6/49 е набъбнало до 5.5 милиона. Стискам палци!
Минава през маалата, една група от 5 - 6 мъжаги се занимава с разбиването на апартамента на Мезо, но той самия не е там и не проявявам интерес да видя местопрестъплението, отлагам го за друг ден.

Решавам да се обадя на леля Мария и чичо Сашо, искам да ги видя. Отдавна съм си обещал да ги посетя, още не съм ги виждал след ранната загуба на братовчеда Драгомир! Лека ти пръст Драго! Заедно израстнахме и играехме, после всеки пое своя път но винаги съм те чувствал близък!
Посрещнаха ме почти като син, пихме коняк, почерпихме се по нещо сладко и много спомени и приказки. Много неща има да се кажат, особено на "страничен" човек, ежедневните приказки сигурно не са лесни.

Тръгвам си чак след 19:00 часа. Монава отново през Била-та която се е настанила в кино Изток. Купувам две бутилки Twins - онова вино от две Кабернета, и четири черни хлебчета със семки по повърхността. После автобус 604 ме отвежда до Пирогов. Исках да купя отново кебапчета от шкембеджийницата за в къщи, но се оказва, че за сметка на това че отварят по-късно, те затварят по-рано!
Насочвам се към магазина на Абоба. Руска салата, салата "Снежанка", панирани пилешки дробчета в кутийки. По пътя за в къщи , минавайки край офиса се обаждам на Снежанка (истинската) по Скайп. Радост в къщи! Говорим около 10 - 15 минути, после тръгвам за да не закъснея.

Хазайката ме очаква с видимо нетърпение. Обяснявам и ситуацията с деликатесните кутийки и тя не чака втора покана, телевизията ще почака, макар че тече нещо изключително интересно!
Добивам чувството че е била на диета тези три дни, добре похапва милата! И чашка Мавруд за храносмилане. А нямам проблем с храносмилането, но не се задоволявам с една чашка, решавам че трябва да довърша бутилката Мавруд за да отворя близнаците. Явно имам вече вид на уморен и недоспал, защото хазайката се приготвя към 22:00 да си ляга. Аз също се настройвам за лягане, но оставам докъм 23 часа защото искам да завърша днешния си блог и да не оставям нищо днешно за утре.

Утре - нов ден, нов късмет! Ще проверим и тото-то ...

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Бургас - София

Ден единадесети - винарски туризъм

Сутринта ставам къ 8:30. Душ, обличане и тръгваме за офиса с Росето, Петьо ще дойде по-късно. Росето бърза защото трябва да подготви някакви документи за срещата с инвеститорите, а аз - да допиша вчерашния си блог преди да тръгнем. Пътьом вземам баничка и две "софиянки", както и две бозички. Аз успявам да мушна едната софиянка и баничката с едната бозичка, но Росето не успява - трябва да тръгваме за обекта. Натоварваме се във фолксвагена пет човека заедно с шофьора Ицо, който ловко ни извежда от града пред смаяните погледи на полицаите, заели позиция в края на града.
Минаваме край Карнобат и пристигаме в "Шато Братя Минкови", които се оказват (за непосветен като мен) един виден местен производител на марково вино.






Има организирана обиколка на сградата, но при бъчвите не ни допускат, няма разрешение от собственика.










Общо взето научаваме една част от това което ни интересува. След това отиваме в Карнобат в един сравнително нов хотел-ресторант комплекс.







Служебните разговори продължават, но това не пречи да опитаме за начало по една порция катък. Мммм, нещо което съм забравил. Ще трябва да проверя с Петьо каква беше рецептата за катък, той знае всичко, или почти всичко, хеле рецепти!

Следва крехко телешко джоланче и за десерт - крем брюле. Освен това дегустираме прекрасен Совиньон Блан Санта Сара от Любимец.
Разговорът се върти около лозя и вина, както и пътувания с цел опознаване на далечни винарски територии. Споменавам впечатленията си от Margaret River, WA и дегустаторските екскурзии които видяхме с поклащащи се специалисти.

На раздяла, получавам бутилка бяло местно вино за спомен. Мерси, много, тя навярно ще замести едно шише уиски в багажа ми. Освен него, Росето ми е приготвила още една малка бутилка - армаган за Жана. Съвсем ще я оплескам на границата!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Карнобат и околностите

Ден десети - пътуване в миналото

Сутринта отиваме в офиса. Успявам да се свържа с WiFi интернет-а, значи всичко е под контрол. Пием кафе в кабинета на Росето, докато Петьо провежда няколко делови срещи. После той се появява и ме вика да тръгнем на юг, има още една среща някъде около село Росен, след което ще направим една обиколка на познати места по крайбрежието. Така и става, докато той провежда неговата среща, аз започвам в колата този блог. След това тръгваме. Удивлява ме бързината с която достигаме до заветните на времето места, до които пътувахме часове в прашните и бавни автобуси, отрупани с багажи и багажчета, чанти и дребни дечица, но щастливи че сме там.

Минаваме покрай култовите навремето къмпинг Градина и Златна рибка, свързани с толкова незабравими спомени от младежките ни години! От тях не е останало почти нищо. По-скоро има някакви ужасни дървени съборетини, вероятно наши връстници, и един - два бетонови недовършени мастодонта, извисяващи се над останалото. Отвръщам глава, не искам да почерня спомените в гравата си.

После следва Созопол. Минаваме по улиците на един новоизникнал квартал, намиращ се на южния нос, този след след Харманите и Райския залив. Улицата се казва Виа Понтика, от двете страни е плътно застроено, и то в няколко реда. Има различни по големина и архитектура сгради, между които и доста приятни на око и с хубав изглед към морето. До плажовете се ходи вероятно с коли. От южната страна на носа, там където навремето беше рибарския кей, място свързано с последното ни ходене на Черно море преди заминаването 1992 година с Руми и Дани (мир на праха ти Дани!), не можеш да хвърлиш игла и да падне на празно място. Застроено е плътно от двете страни на улицата. На места все пак намирам чаровни Созополски къщи, нов стил, където бих прекарал една почивка без колебание.

Минаваме край другия култов къмпинг - Харманите. И тук се виждат малки стари дървени бунгала (дали пък нещо не съм си изкривил съзнанието?!), боядисани в маслено зелен цвят и няколко големи бетонови постройки. Такива има и от вътрешната страна на пътя, живо доказателство, че природата (човешка) не търпи празно пространство.

Още няколко завоя и следва Marina Resort - началото на комплекс Дюни. Тук всичко, поне привидно, е подредено и в порядък - плажната ивица, местата на чадърите, дори пясъчните вълнички по плажа. И пусто! Това създава едно невероятно чувство на спокойствие, предизвиква желанието да тръгнеш по плажа и да се наслаждаваш на тишината и играта на слънцето по вълните. Унесох се!

Следвайки плажната ивица на Алипу, след няколко километра стигаме до Свети Тома. Това е едно съвършенно ново ваканционно селище на южния нос на залива, точно преди Змийския остров и залива на Знаме на мира, където обичахме да ходим фамилно с Проданови и Калеви. От този залив имам и хубави харпунджийски спомени. Ех, tempus fugit!







Охраната ни пуска да направим една пеша обиколка на комплекса, особено след като му заявяваме че сме близки със собственика на комплекса. Не знам какво представляват отвътре сградите, отвън са доста добре оформени и завършени. Околното пространство е също така приветливо и добре поддържано. Няколко басейна чакат посетителите си, включително един от този тип, дето като си седиш във водата и гледаш морето, можеш да добиеш чувството че водата на басейна се слива с морския хоризонт.













На връщане спираме да посетим нещо, което мо е трудно да определя с няколко думи. Сградата се намира на около километър встрани от пътя, откъм западната страна, на разклона за Равадиново. На пръв поглед представлява нещо средно между замъка на WaltDisney в началото на филмите им, и Бъкингамския дворец.






Естествено, от близо този паметник на човешкото предизвикателство еще пе още по-импозантен и невероятен. Масивна каменна ограда, вероятно 1.5 - 2 километра, кули, бойници, винарска изба, статуи и митични животно от камък и бронз ... Всичко това те кара да си триеш очите за да си сигурен че не сънуваш!


















В един момент се оказа, че собственикът е дошъл на посещение и имаме честта лично да ни разведе из "обекта". Оказва се, че той лично ръководи строителството от 15 години, начело на екип от 15 "мангала", ако използваме думите му. В най-напечените периоди екипът не се увеличава повече от 40 "мангала". Причината - трябва да си над главите им през цялото време, иначе нищо няма да се получи. С технически ръководители също не става - дават много "акъл". Георги е начертал първоначалния си план с лопата на терена и е започнал. Сега освен сградата има и езеро дълбоко пет метра, в което плуват и два лебеда. А откакто са извадили един двуметров сом "мангалите" не смеят да влязат във водата да се къпят.












Има материал и за Жана, статуи и водоскоци, които подлежат на реставрация за поколенията.







Абсолютно шашардисани си тръгваме към Бургас. За да се осъзнаем, Петьо решава да хапнем една скара, която по думите му няма равна в областта, а може би и в България. Обикновенна на вид тенекия на 200 м от основния път, до пътя за Отманли. Нямам думи да опиша колко крехки за кебапчето и двата вида кюфтета, едното оваляно с магданоз, другото чесново, със скалидки чесън.






Сервитьорката казва, че тайната е в българското свинско. Никакво вносно месо не трябва а има. Абе има и други тайни, ще видим ние тая работа. Ало Боби! Кюфтетата подскачат по десет пъти !!!

На връщане минаваме през офиса. Заработвам малко по блога, но Росето ме приканва да ме разходи из центъра на Бургас за да видим какво ново - вехто има построено или в процес на реставрация. Да си го кажем честно, търсенето на "онази" диплома не само не е свършило, а е и в разгара си. Сменят се всички подземни кабели и инфраструктури, същевременно се изпълняват и проектите по модернизирането на околната среда - настилки, паважи и пешеходни зони, реконструкцията на централния площад преместване на улици. И всичко това в годината преди изборите, хитро!

Прибираме се в къщи. Петьо има някаква бизнес - задръжка но в седем е на линия и започват изненадите. Първо: вади се един пакет с пресни попчета. Те за де факто замразени, но по специална технология, която позволява размразеното попче да не се различава от току-що уловеното. След това се изважда и за мразен по сущата техника карагьоз. Почистени и добре осолени, те престояват "х" време (Аха! Не казвам колко!), след това попчетата биват оваляни в брашно и изпържени, а карагьоза - изпечен на балкона. Дори гларусите започват да проявяват нескрит интерес, слава богу е вече тъмно и те са успели да заспят и не се ориентират навреме. Нямам думи да опиша колко са вкусни попчетата, младежките години се завръщат в главата ми! А карагьоза, както казва Петьо, влиза сам в устата! :-)












Времето е напреднало неусетно, часът минава 12. Закриваме заседанието, утре ни чакат нови "подвизи", ще посещаваме една винарска изба, с работно посещение, разбира се, аз като независим комсултант :-).
Лека нощ дарлинг!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Бургас и на юг