Ден двадасет и първи - обратно в къщи

Въй-фона ме буди в седем. По войнишки в банята и айде - последната порция руска салата с черно кафе. Хазайката вече е подготвила чинията с размразен през нощта боб от последното ми готвене, и се кани да добави и едно кюфтенце.
- Сега и салатката ще направя.
- Ама не е ли много рано? Ще изсъхне - казвам аз.
- А-а-а ... Усмихва се тя, и запретва ръкави.

Аз правя последен преглед на багажа. Тъщата ме подсеща и за една бирена чаша, която си бях изпросил от една кръчма, та я мушкам в ръчната чанта. На едно старо кантарче меря багажа; големият куфар ми се струва над нормата и вадя коженото яке и едни обувки, сега е вече наред. Пиша малко от вчерашния блог за да убия времето, а и имам да наваксвам с писането. Явно днешния ще го пуска от Монреал, защото е рано да го завършвам, а на летището няма фрий интернет.

В 9:35 започвам да се приготвям и изкарвам багажите до асансьора. Тъщата казва че ще ме придружи до улицата, явно иска да е сигурна че ще замина ... ;-)

Ладето идва с десетина минути закъснение, защото има задръствания, нищо че не е час-пик. На определени места, например около строителния техникум, задръстванията са постоянни.
Пробиваме пътя си по Солунска, където Лада показва завидни навигаторски качества и по няколко тайни пресечни улици (майче "6-ти Септември"), излизаме зад "опашката на коня" срещу Народното Събрание. После е вече по-лесно и съвсем навреме сме на летището. Ладето ми подарява мартеници за нас, децата и за къщата.
Да сме живи и здрави и до нови срещи.

Мерси мили приятели!
Мерси на всички с които се срещнах тези три седмици, и с които преживях незабравими моменти.

До нови срещи по света!

Орлин

P.S. На бира и геврече (noblesse oblige!) в бирарията на мюнхенското летище, очаквайки връзката на полета за Монтреал, опитвам да кача този блог, но връзката, макар и не кодирана, е платена. До довечера!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София - Munchen - Montréal