Избор няма, нареждам се кротко и започва голямото чакане. След точно два часа викат следващите три човека за получаване, между които попадам и аз. На вратата се разминавам с млада хубава майка с малко момиченце, което казва: "Мамо, мамо, виж колко много хора са се събрали!"
- Ами събрали са се, мамо, правят ги на маймуни, моето момиче, отговаря майката.
Страхотно!
Вземам си новата карта. Служителката ми иска старата, и аз подавайки я питам дали не бих могъл да задържа старата със снимката за спомен, след като бъде унищпжена по съответния ред. Тя не е съвсем в час и пита колежката си.
- Ама в никакъв случай! - следва отговорът и. Ясно.
Следва разходка до бюрото за куриерски услуги до бившия механотехникум, където получавам обратната разписка за документите пратени в Букурещ. Пратката е получена в 10:30 на следващия ден на изпращането.
Пътьом към центъра по Стамболийски хапвам един триъгълник пица с ананас, името нещо не ме впечатлява и не го запомням.
По Витошка стигам до градинката на НДК и на Фритьоф Нансен намирам свободен WiFi. Решавам да събудя Снежанка, в Бросард е осем часа. Тя обаче е будна и решила вече дневното судоку, и се готви да ходи на работа с автобуса. Пак е валял сняг и ще вали следващите дни, стеничката от сняг и лед пред къщата е непочистена ...
Часът е четири, понеже съм близо до офиса на Мишо Лобошки звъня по телефона за да проверя дали е там. Той отговаря, и след пет минути съм вече в офиса. Посрещат ме Лидка и Мишо, прегръдки и целувки. После пием кафе и бъбрим на най различни теми.
Решаваме да се видим вечерта в сряда и да идем в някое квартално ресторантче. Аз потеглям към къщи към 5:15, тъй като по-график тази вечер съм у Дочка и Румен. Казвам на хазайката да изяде останалите панирани дробчета и салата "Снежанка", което явно я зарадва. А аз хващам автобус 604 към Плиска.
В седем часа съм вече у Веселинови. Отново прегръдки и целувки, установяваме че сме все така млади и хубави!
После около масата, на чаша(и) Кайлъшка гроздова, лимонаТа и мезета, започват неизбежните спомени и разкази, придружени и със снимки от "въйПада".
Ина се връща от работа и се присъединява към разговора и компанията. Деян го няма, той живее отделно с приятелката си и сигурно е зает.
Времето неусетно минава, вече е към един часа след полунощ и решавам да си тръгна. Домакините ме канят настойчиво да остана да спя там, стаята на Деян е свободна, но аз отказвам защото искам да се събудя в къщи и да съм готов за следващия ден отрано. От спирката на хотел Плиска вземам едно такси и след десетина минути и седем лева съм пред блока на Иречек.
Лека нощ!
- Posted using BlogPress from my iPad
Location:София
No comments:
Post a Comment