Ден единадесети - винарски туризъм

Сутринта ставам къ 8:30. Душ, обличане и тръгваме за офиса с Росето, Петьо ще дойде по-късно. Росето бърза защото трябва да подготви някакви документи за срещата с инвеститорите, а аз - да допиша вчерашния си блог преди да тръгнем. Пътьом вземам баничка и две "софиянки", както и две бозички. Аз успявам да мушна едната софиянка и баничката с едната бозичка, но Росето не успява - трябва да тръгваме за обекта. Натоварваме се във фолксвагена пет човека заедно с шофьора Ицо, който ловко ни извежда от града пред смаяните погледи на полицаите, заели позиция в края на града.
Минаваме край Карнобат и пристигаме в "Шато Братя Минкови", които се оказват (за непосветен като мен) един виден местен производител на марково вино.






Има организирана обиколка на сградата, но при бъчвите не ни допускат, няма разрешение от собственика.










Общо взето научаваме една част от това което ни интересува. След това отиваме в Карнобат в един сравнително нов хотел-ресторант комплекс.







Служебните разговори продължават, но това не пречи да опитаме за начало по една порция катък. Мммм, нещо което съм забравил. Ще трябва да проверя с Петьо каква беше рецептата за катък, той знае всичко, или почти всичко, хеле рецепти!

Следва крехко телешко джоланче и за десерт - крем брюле. Освен това дегустираме прекрасен Совиньон Блан Санта Сара от Любимец.
Разговорът се върти около лозя и вина, както и пътувания с цел опознаване на далечни винарски територии. Споменавам впечатленията си от Margaret River, WA и дегустаторските екскурзии които видяхме с поклащащи се специалисти.

На раздяла, получавам бутилка бяло местно вино за спомен. Мерси, много, тя навярно ще замести едно шише уиски в багажа ми. Освен него, Росето ми е приготвила още една малка бутилка - армаган за Жана. Съвсем ще я оплескам на границата!

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:Карнобат и околностите