Обаждам се на чичо Сашо, който ме е търсил предишния ден. Става дума за две книги, една за майка ми а другата за мен. Казвам му че ще комбинирам ходенето ми до там с това до леля Руми, която е приготвила един куп (предолагам) книги за майка ми. Уговарям се и с нея по телефона, като успявам да откажа предложението за обяд поради екстремна заетост. Все пак не отказвам едни малки пухкави еклерчета с кафе. Към обяд потеглям обратно натоварен с безценния за другарката Москова товар. Целта е да се разтоваря в къщи преди да продължа деня, както и става.
След това отивам до магазина, където съм поръчал стенното огледало за коридора. От там ми се обадиха преди два часа и ми казаха че то е готово. Единствената неприятна изнената - цената. При поръчката ми бяха дали цена около 60 лева, сега става дума за 89 лева, кето е 50% повече от уговореното. Казвам това на момичето по телефона, но ефектът не е голям. Тя пряви някъде справка, предполагам с производителя, след което пак ми звъни и потвърждава цената, но в жест на приемане на вината ми предлага 5% отстъпка, или да ми върне капарото от 20 лева. Това не ме устройва, връщането де, и решавам да платя и инсталирам огледалото. След половин час всичко е вече свършено. Решавам да запазя временно старото почерняло огледало заради качественото стъкло, може би ин ден ще мога да сменя само амалгамата отзад, ще видим.
После тръгвам за Баба Неделя, от където взнамерявам да си купя автобусния билет за Севлиево. Добре че леля Мария ме подсети за стария ЦКТОН в подлеза на НДК и ми спести ходнето до гарата. За броени минути закупувам двупосочен билет, отиване утре сутринта, връщане в неделя следобед. Програмата ми е малко сбита, но "изпълнюема", както казваше един асистент във ВИАС.
После звъняна Сашко Проданов, ще ми се да го видя на кафе и да побъбрим. За щастие той възнамерява именно това - да седне някъде около НДК с Андрей за дневната им оперативка. Уточняваме се за едно заведение на Баба Неделя след 15 минути. Междувременно аз успявам да понапазарувам това - онова от едно дамско бутиче на Фритьоф Нансен ... Ууупс, изпуснах се!
Андрюхата, както му казвам аз по навик от детството му, си е млад мъж с вече утвърден бизнес и с поглед и мнение по повечето актуални въпроси. Двамата със Сашо хапват нещо за обяд, а аз решавам да наблегна на един десерт - крем с маскарпоне и компот от праскови. Ммммм! Великолепно, кафето е също добро.
В хода на разговора възниква идеята да се видим в неделя, Сашо ме кани на гости в къщи. За да ми остане повече време вечерта преди тръгването, решавам да сменя обратния си билет са неделя суринта, така ще бъда за обяд в София. След оперативката минаваме със Сашо през подлеза на НДК и правя смяната. После минаваме с колата му край блока кадето живее, за да го намеря по-лесно в неделя. След това ме откарва в къщи и се разделяме.
В 18:30 излизам за очакваната среща на "Б" клас. Планирана е за ресторантче на Ариана в 19 часа. Трафикът ми прави малка шега, последните две спирки ми вземат около 25 минути. Накарая намирам и правилното място, тъй като заведенията са три-четири. По-голямата част от "Постоянното присъствие" на всички срещи е вече по местата си, още трима идват с малко закъснение, но имат извинителни бележки.
Установяваме, че сме си все същите, или почти. И най-важното - имаме същия боен дух. Следват салатки, мезета и много гроздови с айран. Разговори, спомени, както и въпроси за децата ни - какви са, с какво се занимават. Оказва се че имсме вече и не малко (млади!) баби. Разговорът се върти също и около "другарките" Цанкова и Москова. Натрупвам доста поздравления, които трябва да им предам лично. Правим и снимки за да увековечим срещата. Впрочем, това е моята първа среща с естаблишмента на "Б" клас в София. Секция Канада се среща сравнително често.
Към полунощ започваме да се разотиваме. Забелязвам че двете млади служителки на заведението ни наблюдават с интерес, явно младежкия ни дух ги е впечатлил. А също и фактът, че говорим за нас като за момичета и момчета ;-)
Последната ни групичка се насочва към ъгъла на Орлов Мост, където се разделяме към един след полунощ с обещание за нови срещи и пожелания да се пазим и за много здраве. Дано!
Таксито ме откарва за десет минути. Минавам през аптеката за да купя последните две кремчета, поръчка от Жана (през деня имаха само две и чакаха дс им достаеят през деня). После се прибирам и се "хоризонтирам" бързо, утре ме чака път.
Лека!
- Posted using BlogPress from my iPad
Location:София
No comments:
Post a Comment