Wednesday, February 9, 2011

Ден шестнадесети - Драгалевци и леля Цанка

Днес подранявам в 8:45, чува се потропване откъм кухнята. Спомням си че днес е посещението в Драгалевци, а също така съм обещал курс по готвене на хазайката, няма мърдане.

Душ, кафе с руска салата и луканка (ако някой си мисли че копирам закуските си всеки ден за по лесно писане, то той се лъже!). След това с менторски тон започвам урока. Лук, чесънче, морковче, всичко нарязано на дребно в една купичка да чака. Както и голяма чаша с вода в микровълновата за да имам гореща вода под ръка. После "събличам" бутчетата (четири) от кожата и ги поставям в нагорещено олио за да се запържат (забелязвам че хазайката не си води бележки и и правя най-строга забележка, в резултат на което тя започва да се суети...). Като се запържат бутчетата, добавям зеленчуците и след около минута добавям и замразения грах - едно пликче. Давам му около 45 секунди да се позапържи, след което добавям врялата вода от чашата. После добавям 1/6 червена чушка (камба) на дребно, червен пипер, люта чушка и четвърт шепа сол (ало, водиш ли бележки?), както и от нарязания в камерата копър, и за всеки случай слагам и малко чубрица. Е това е! Виждаш ли колко е лесно?
- Ъ-ъ-ъ-ъ ...

Излизам до офиса, и нареждам след 40 минути да се загаси котлона, гозбата ще е готова. "Ок" - казва тъщата, разбира се!
Свършвам работата по плащане на фактури и проверка на пощата и се прибирам след около 45 минути. Котлонът, както и очаквах, не е изключен. Май не съм казвал нищо! Няма страшно, гозбата е страхотна, изнасям я на балкона да изстива.

Приготвяме се за гостито в Драгалевци. Данчето като че ли няма търпение и се заоблича от 11:00. Потегляме по-рано от предвиденото 11:30, но с чакането на автобусите пристигаме в Драгалевци малко по-рано от плануваното 12:30. Посрещат ни на вратата на къщата Цеца и Къци, Светлето шета в къщи. Като че ли беше вчера последната ни среща! Правим почетен преглед на кокичетата в задния двор и оглед на цялото посадимо пространство. Градинките са много добре подредени и поддържани.



После както беше казал Тато, по-близо до масите. Киселото зеле е почти като нашето ;-), демек хубаво, царска туршийка и други глезотийки придружени от прекрасна сунгурларска гроздова. А пия вода, а тъщата кока-кола! Ха-ха-ха, нека!






Следва (ало, Снежанке!) кисело зеле със свинско и червено италианско вино (каберне). Междувременно са се прибрали Сашко и Ралица, с която аз се запознавам. Много хубава и влюбена двойка са, да са живи и здрави!



След десерта с кафе и мааааалко уиски х 2, правим и оглед на апартамента на младите на таванския етаж. Той е построен след нашето последно посещение през 2007. Апартаментът е много модерен и оборудван със всичко, за което може да се сети човек, при това качеството е на много високо ниво.



Още веднъж пожелавам на младите много късмет и любов, време е вече да си тръгваме. Оказва се че Сашко и Рали ще слизат в града и ни предлагат да ни вземат с колата. Ок, до входа на медицинската академия ни устройва идеално.

Прибираме се, после аз се приготвям отново за излизане - тази вечер съм се уговорил с Веселка да им гостувам. Веселка има урок по пиано до 19:30, така че не бързам за да не я притесня. Около 19:40 съм вече на входа, и докато си светя с телефона търсейки звънеца до входната врата, някой бе бута. Баджанака Григор с кучето Рич са върху мен! Прегръдки и целувки, от радост и вълнение Рич се насира, Гришата го извежда за малко, после събира каквото трябва.

Посрещат ни Веселка и Ачо, след това и леля Цанка. Отново прегръдки и целувки. После сядаме около масата, Рич ни следи с поглед, после се гмурка под масата в очакване нещо да падне.









Връща се от работа и Марийчето, струва ми се порастнала още повече от последния път. Работи в деловодството и/или секретариата на някакъв холдинг, аз задавам въпросси, после разказвам за нашите деца, както впрочем в срещите ми с всички приятели и роднини.

Десет и половина минава, с Гришата тръгваме, той ще ме докара до в къщи с колата. Разделям се с всички с целувки и "до скоро", чувствам че раздялата с леля Цанка е ней-трудната, целувам я няколко пъти в леглото и, като че ли не и се иска да се разделим. "Лека нощ и до скоро, и се пази!"- нареждам аз, и ми е мъчно...

Гришата ме довежда до Иречек, 23:00 часа е, в къщи сядам да довърша блога, че и утре ме чакаъ дела.

Засега лека нощ, бейби!


- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

No comments:

Post a Comment