Tuesday, February 1, 2011

Ден осми - ден на изненади

Ставам в девет, както обикновенно. Тоалет, кафе и руска салата, Данчето вече е изяла овесените ядки и изпила кафето си. Във въздуха трепти очакване, ще ходим да си поднови картата за градския транспорт. В десет сме вече готови и облечени и потегляме. Трамвайчето до площад Македония, после пеша до Възраждане.



Процедурата отнема максимум пет минути, заедно с проверката на монтираното за целта табло на изхода. После поемаме обратния път. Минавайки през Руски паметник се отбиваме в ДСК, където вземаме извлечението за последните четири месеца. Всичко е наред, телефоните се плащат вече от разплащателната сметка. Изтегляме и малко пари за резерв.
Прибираме се пеша до Пирогов, където аз оставям тъщата да се прибере сама, давайки ценни указания да си купи плодове и зеленчуци, а аз се отправям към офиса на Лада и Мишо. Karyne ми е изпратила предишния ден един документ за общите застраховки в Poutrelles Delta, който аз трябва да подпиша и изпратя обратно. Разгеле при Мишо има скенер, за да мога да сканирам подписания документ и всичко минава по мед и масло. Karyne ми е изпратила в мейла си и два-три реда в които изразява удивлението си от днешните технологични възможности. Да, така е, свързваме се и работим от всяка точка на планетата!

Забравих да кажа - преди да стигна офиса, на улицата срещам - кой? Севда Струмова! Ега ти! Северна Америка се среща в София. Прегръдки и целувки, обмяна на информация и телефонни номера. Ники е бил миналата седмица в София, сега е в Русе. Сбогуваме се с уговорката да се чуем след седмица. Дано!

Послетръгвам през центъра на града. Минавам през телефонната палата (Vivacom) за да проверя как стои въпроса със стария ни софийски телефон. Бяхме открили преди няколко години, че все още се води на мое име. Момчето рови в системата повече от десет минути и на края се оказва че на мое име или ЕГН няма нищо. Още по-добре!

Звъни Марин-Батката. Уговаряме се да се видим на входа на Медицинска академия откъм Иречек. Той идва с автобус, може би 72. Решаваме да отидем в "Дървеното". Вземаме един литър червено вино с една порция бяло сирене и някакъв домашен суджук на фурна. Батката ми разказва за премеждията си през последните две-три години свързани с работата, или по-точно с липсата на работа, и заминаването на Танчето за Англия на работа. Междувременно ми звъни Петьо от Бургас да пита какво става с отиването ми там. Заварва ме "по бели гащи", не съм решил още, но времето не чака, защото той ще пътува за Русия на 6-ти и ако ще ходя то трябва да е тази седмица. Имало специали по 25 лева с България Ейр, колкото са и автобусите, само че се пътува един час, а не шест. Проверявам с Марианка, нещо я няма тази промоция в момента, а и тя май е валидна при закупуване на билетите поне седем дни напред. Настящата цена е не 50 а около 110 лева в двете посоки.

След раздялата ми с Батката отивам в "офиса". На едно дълго кафе размишлявам, сърфирайки вурху сайта на България Ейр. Организиран е много добре и работи бързо. Накрая решавам да се впусна в авантюрата. Резервирам си място за следващата сутрин в 9:45, като планирам връщането за събота сутринта в 7:30. Така ще имаме три вечери заедно в Бургас и ще видя повече неща. Плащам с кредитната карта на Националната банка, онлайн трансакцията минава по-бързо дири от тези които извършвам от Монреал, включително прверката за сигурност на BNat. Wow!


Прибирам се и съобщавам на хазайката радостната новина че ще отсъствам три дена. После и казвам че излизам до Мишо и Лада и ще се пробера по-късно. Тя гледа "Стани богат", така че не явпечатлявам особено. Поводът за гостито е че сме 1-ви Февруари - Трифонов ден по новому. Ще трябва да зарежем. А и Мишо е приготвил (за огромен ужас на Ладето!) варени свински крачета. Мммммм! Салатка, ракийка, мезета, иде и редана крачетата в червено вино. Уважаваме отново онзи поляк с прекрасни мавруди и кабернета. Аз съм донесъл един Мавруд, а Мишо ме изненадва след него с едно "Каберне и Каберне" името идело от факта, че двамата технолози били близнаци. Страхотно е!


Докато ние с Мишо плюскаме крачетата, Лада си намира работа в кухнята-ще прави млечна баница. Абе истината е, че не иска да ни гледа и слуша как примляскваме от удоволствие ;-) Ха-ха!
Аз решавам че няма да чакам баницата, защото вече е късно, а утре ще се става рано. Тръгвам си към един след полунощ. В един и половина вече лягам и приготвям телефона да ме събуди в 6:45.

Лека нощ и до утре!


- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София

No comments:

Post a Comment