Овесените и ядки са заляти от вечерта с мляко и са готови, проготвя си и кафе. Става вече 8:01 и звъня на Мишо. Предишната вечер той ме е убедил да не викам такси, а той ще дойде да ме отведе до летището. Отговаря ми че е по пътя съвсем близо до нас. Докато дойде, аз отивам по-близо до "офиса" и успявам да си събера мейловете. Ето го и него с Лексуса. За пръв път виждам дизелов такъв и звукът му е несвойствен за северноамериканец, но отвътре е като истински ;-) !
Естествено има и леко задръстване по Цариградското, но успяваме да сме точно навреме на летището. Чекирам си багажа-един иначе лек кабинен багаж, който не искам да нося - и отивам да чакам да ни викат. Първо викат Варненския самолет, после иде и нашия ред. Излитаме с 10 - 15 минути закъснение, но полета е много готин и наваксваме почти цялото закъснение, само пет минути сме извън графика.
Росето ме чака на летището с шофьора. Наслаждавам се на познати и по-малко познати пейзажи, защото времето и строителството са променили доста неща наоколо. Минаваме през апартамента за да оставя куфарчето си. Той е в комплекс Лазур на един хвърлей от крайморския парк и има хубава гледка от последния етаж към солниците на север-североизток и морето на изток. Представям си летните вечери на терасата на чашка и раздумка, с виковете на чайките и гларусите във въздуха и лекия бриз откъм морето.
Отиваме в офиса, който е на мястото на старата наследствена къща, която сме посещавали като студенти. Сега там се издига пететажна жилищна сграда, в първите два етажа на която са включени офисите на фирмата Атика-5R.
На първия етаж (ниво терен) са обособени два отделни офиса. В единия са дизайнерите, а в другия счетоводството, 3d-дизайн офиса. Всичко е модерно, използвани са материали от последно поколение, а може би дори следващо, всичко зависи от гледната точка. Впечатлен съм! Като нагледна реклама са използвани и настилки в които човек оставя светеща следа след себе си, или просто една игра на цветове и светлини. Многи ми хареса стъклената врата, в стъклопакета на която празното пространство е запълнено със зърна кафе! Ха-ха! Бих искал да имам такава. Има и такава с пълнеж от цветен текстил, много е готина.
Минаваме в заседателната зала, където Петьо подготвя нещо като помен за дядо си, датата е 2 февруари и днес е годишнината. В менюто - всичко това което дядо му е обичал, пък и не само той - нарязани луканки и суджуци, сирена и нарязан (доколкото може!) топъл бял хляб. Чашата червено вино е върха. Целият наличен състав се събира около огромната овална маса с площ навярно 10 кв. метра.
След това сядаме с Петьо в неговото бюро и той отново ме запознава с проекта на преустройството на пристанищтното пространство. Проектът е в доста по-напреднал стадий, в сравнение с това което ми показа миналата година в Монреал. Има ново PowerPoint слайдшоу, което дава много добра представа на бъдещото пространство, придружено не само от схеми, но и от разрези, снимки от въздуха и графично представяне на бъдещите елементи на околната среда. И най-важното - проектът е вече в изпълнение. Браво на Бургазлии!
После "гостувам" на Росето. Нейният работен остров е изпълнен със зеленина - растения от всякакъв вид и големина заобикалят бюрото и. Получавам в дар и семка от кафе - армаган за Монтреал.
На връщане от работа минаваме с Петьо през Пикадили за да се подготвим за утрешната вечер. Ще има рибни специалитети, какво точно и как - ще видим утре. Прибираме се, и за да тръгне всичко по мед и масло вземаме по една домашна ракийка (малка) с мезе. Вечерта обещава да бъде интересна, отиваме не ежеседмичната сбирка за карти в сряда вечер на Петьо и още трима приятели. Когато към седем вечерта сме на мястото те ни очакват - архитект, специалист ВиК и лекар. И тримата големи симпатяги и зевзеци, не преставам да се смея през цялата вечер. Отгоре на това всички са спокойни, карето няма нищо общо с това което съм виждал на други картоиграчески срещи. При това на ракиики и мезета паралелно на картите.
Прибираме се към 12:30 сред полунощ, аз съм почти изтощен но много доволен от запознанствата си и чудесно прекараното време.
- Posted using BlogPress from my iPad
Location:Бургас
No comments:
Post a Comment