Ден петнадесети - нови срещи

Както винаги в девет съм на линия. Душ, кафе, руска салата и луканка. След това се заемам с една нова доза леща. Приготвям всичко, а хазайката е заела празното място в хола. Искаше да гледа как приготвям яденето, но изпусна моето предаване. Виждам че е приготвила да яде една порция от предишно сготвената леща, и решавам да ги смеся накрая, още повече че новата ми се струва леко люта от червения пипер и чушката.

В единадесет съм вече готов и излизам в дванадесет трябва да съм около паметника Левски за среща с инж. Симеонов. Пътьом минавам през тото-пункта да проверя фиша си. Йеееее! Имам тройка от първо теглене, три кинта. По-добре от нищо, разбира се. А джакпот-а е набъбнал до седем милиона. Ще видят те следващата седмица!

Пътьом към целта, Ванката ми се обажда с предложението срещата ни да се състои във Вкусното Кебапче, до кръстовката на Сан Стефано и Шейново. Спомням си тази пивница още от ученическите ни години, беше известна с хубавите си скара и студената бира.



Ванката вече е поръчал една порция пържем телешки дроб, картофки със сирене и черна бира и не губи време. Следват прегръдки и целувки, както и крилати цитати от шедьоврите не Илф и Петров, на които и двамата сме почитатели-фундаменталисти :-). Аз също вземам порция картофки със сирене и двамата поръчваме по двойка нервозни кюфтенца. Всичко това с по няколко черни студени бири. Преминаваме през всички, или почти всички наши стари колеги и познати, спомените нямат чет. До към три и половина прекарваме така, после се разделяме, Инж. Симеонов има делова среща, а аз трябва да се прибирам за да се подготвя за гостуването ми у Руми и Гошко.

Към пет и половина съ у нас, а към шест излизам. Вземам 604 и малко след шест и половина съм вече на гости у сем. Якимови. Посрещат ме Жането и Силвето, отзад са Гошо и Руми. Нещо се пече във фурната, Руми приготовлява зелева салата и други мезета. Масата в хола е вече приготвена и я заобикаляме. Ще тестваме последната домашна гроздова на Гошо и тъста му. Около мен пушат четири кумина, пардон, цигари, макар че явно ме щадят и духат настрана. Времето неусетно минава в разностранни разговори, аз се интересувам и от работата на децата и всичко свързани с тях. Засега сватба не се очертава, поне до кряя на годината. Ако има нещо ще ни уведомят своевременно. Неусетно минава полунощ и се приготвям да си тръгвам. Отново ме канят да остана да спя на място, но отказвам, предпочитам да се събъждам в своето легло. Викаме такси, което след пет минути е долу и ни звънят. В един съм вече в къщи и след още малко - в леглото.

Лека нощ.

- Posted using BlogPress from my iPad

Location:София