Минаваме покрай култовите навремето къмпинг Градина и Златна рибка, свързани с толкова незабравими спомени от младежките ни години! От тях не е останало почти нищо. По-скоро има някакви ужасни дървени съборетини, вероятно наши връстници, и един - два бетонови недовършени мастодонта, извисяващи се над останалото. Отвръщам глава, не искам да почерня спомените в гравата си.
После следва Созопол. Минаваме по улиците на един новоизникнал квартал, намиращ се на южния нос, този след след Харманите и Райския залив. Улицата се казва Виа Понтика, от двете страни е плътно застроено, и то в няколко реда. Има различни по големина и архитектура сгради, между които и доста приятни на око и с хубав изглед към морето. До плажовете се ходи вероятно с коли. От южната страна на носа, там където навремето беше рибарския кей, място свързано с последното ни ходене на Черно море преди заминаването 1992 година с Руми и Дани (мир на праха ти Дани!), не можеш да хвърлиш игла и да падне на празно място. Застроено е плътно от двете страни на улицата. На места все пак намирам чаровни Созополски къщи, нов стил, където бих прекарал една почивка без колебание.
Минаваме край другия култов къмпинг - Харманите. И тук се виждат малки стари дървени бунгала (дали пък нещо не съм си изкривил съзнанието?!), боядисани в маслено зелен цвят и няколко големи бетонови постройки. Такива има и от вътрешната страна на пътя, живо доказателство, че природата (човешка) не търпи празно пространство.
Още няколко завоя и следва Marina Resort - началото на комплекс Дюни. Тук всичко, поне привидно, е подредено и в порядък - плажната ивица, местата на чадърите, дори пясъчните вълнички по плажа. И пусто! Това създава едно невероятно чувство на спокойствие, предизвиква желанието да тръгнеш по плажа и да се наслаждаваш на тишината и играта на слънцето по вълните. Унесох се!
Следвайки плажната ивица на Алипу, след няколко километра стигаме до Свети Тома. Това е едно съвършенно ново ваканционно селище на южния нос на залива, точно преди Змийския остров и залива на Знаме на мира, където обичахме да ходим фамилно с Проданови и Калеви. От този залив имам и хубави харпунджийски спомени. Ех, tempus fugit!
Охраната ни пуска да направим една пеша обиколка на комплекса, особено след като му заявяваме че сме близки със собственика на комплекса. Не знам какво представляват отвътре сградите, отвън са доста добре оформени и завършени. Околното пространство е също така приветливо и добре поддържано. Няколко басейна чакат посетителите си, включително един от този тип, дето като си седиш във водата и гледаш морето, можеш да добиеш чувството че водата на басейна се слива с морския хоризонт.
На връщане спираме да посетим нещо, което мо е трудно да определя с няколко думи. Сградата се намира на около километър встрани от пътя, откъм западната страна, на разклона за Равадиново. На пръв поглед представлява нещо средно между замъка на WaltDisney в началото на филмите им, и Бъкингамския дворец.
Естествено, от близо този паметник на човешкото предизвикателство еще пе още по-импозантен и невероятен. Масивна каменна ограда, вероятно 1.5 - 2 километра, кули, бойници, винарска изба, статуи и митични животно от камък и бронз ... Всичко това те кара да си триеш очите за да си сигурен че не сънуваш!
В един момент се оказа, че собственикът е дошъл на посещение и имаме честта лично да ни разведе из "обекта". Оказва се, че той лично ръководи строителството от 15 години, начело на екип от 15 "мангала", ако използваме думите му. В най-напечените периоди екипът не се увеличава повече от 40 "мангала". Причината - трябва да си над главите им през цялото време, иначе нищо няма да се получи. С технически ръководители също не става - дават много "акъл". Георги е начертал първоначалния си план с лопата на терена и е започнал. Сега освен сградата има и езеро дълбоко пет метра, в което плуват и два лебеда. А откакто са извадили един двуметров сом "мангалите" не смеят да влязат във водата да се къпят.
Има материал и за Жана, статуи и водоскоци, които подлежат на реставрация за поколенията.
Абсолютно шашардисани си тръгваме към Бургас. За да се осъзнаем, Петьо решава да хапнем една скара, която по думите му няма равна в областта, а може би и в България. Обикновенна на вид тенекия на 200 м от основния път, до пътя за Отманли. Нямам думи да опиша колко крехки за кебапчето и двата вида кюфтета, едното оваляно с магданоз, другото чесново, със скалидки чесън.
Сервитьорката казва, че тайната е в българското свинско. Никакво вносно месо не трябва а има. Абе има и други тайни, ще видим ние тая работа. Ало Боби! Кюфтетата подскачат по десет пъти !!!
На връщане минаваме през офиса. Заработвам малко по блога, но Росето ме приканва да ме разходи из центъра на Бургас за да видим какво ново - вехто има построено или в процес на реставрация. Да си го кажем честно, търсенето на "онази" диплома не само не е свършило, а е и в разгара си. Сменят се всички подземни кабели и инфраструктури, същевременно се изпълняват и проектите по модернизирането на околната среда - настилки, паважи и пешеходни зони, реконструкцията на централния площад преместване на улици. И всичко това в годината преди изборите, хитро!
Прибираме се в къщи. Петьо има някаква бизнес - задръжка но в седем е на линия и започват изненадите. Първо: вади се един пакет с пресни попчета. Те за де факто замразени, но по специална технология, която позволява размразеното попче да не се различава от току-що уловеното. След това се изважда и за мразен по сущата техника карагьоз. Почистени и добре осолени, те престояват "х" време (Аха! Не казвам колко!), след това попчетата биват оваляни в брашно и изпържени, а карагьоза - изпечен на балкона. Дори гларусите започват да проявяват нескрит интерес, слава богу е вече тъмно и те са успели да заспят и не се ориентират навреме. Нямам думи да опиша колко са вкусни попчетата, младежките години се завръщат в главата ми! А карагьоза, както казва Петьо, влиза сам в устата! :-)
Времето е напреднало неусетно, часът минава 12. Закриваме заседанието, утре ни чакат нови "подвизи", ще посещаваме една винарска изба, с работно посещение, разбира се, аз като независим комсултант :-).
Лека нощ дарлинг!
- Posted using BlogPress from my iPad
Location:Бургас и на юг
WOW!
ReplyDeleteMmmmmmm....
COOL!!! : D